Агата Кристи - Седемте циферблата

Старши инспектор Батъл определено бе изпаднал в неловко положение. Замислено прокара пръсти през брадичката си.

— Сър Осуалд е прав, Батъл — каза Джордж. — Трябвало е да го заловите. Има ли надежда да го хванете?

— Може и да има, сър. Наистина има нещо гнило. Разбира се, човекът би могъл да се появи. В Чимнис, де.

— Смятате ли, че е възможно?

— Не бих казал — призна Батъл. — Наистина всички следи водят към Бауер. Не проумявам обаче как се е измъкнал от имението незабелязан.

— Вече ви казах какво мисля за компетентността на вашите хора — рече Джордж. — Представиха се отчайващо зле. Не искам да обвинявам вас, старши инспекторе, но… — мълчанието на Джордж бе красноречиво.

— Е, добре — отвърна Батъл. — Свикнал съм да поемам отговорност. — Поклати глава и въздъхна. — Извинете, господа, но се налага да се обадя незабавно по телефона. Съжалявам, мистър Ломакс. Май наистина обърках работата. Тя обаче е странна, много по-странна, отколкото си представяте.

Батъл излезе бързо от стаята.

— Ела с мен в градината — каза Бъндъл на Джими. — Искам да поговоря с теб.

Излязоха през френския прозорец. Смръщен, Джими гледаше към ливадата.

— Какво се е случило? — попита Бъндъл.

Джими й разказа как са хвърляли пистолета.

— Чудя се защо Батъл накара Кут да метне пистолета. Сто на сто е имал някакви съображения. Пистолетът падна десет ярда по-нататък от мястото, където се очакваше да падне. Батъл е много съобразителен, Бъндъл, знаеш го.

— Наистина е изключителен човек — съгласи се девойката. — Искам да ти разкажа нещо във връзка със снощната случка.

Описа му подробно разговора си със старши инспектора. Джими я изслуша внимателно.

— Значи графинята е Номер 1 — каза той замислено. — Всичко съответства. Номер 2 е Бауер, който идва от Чимнис, покатерва се в стаята на О’Рорк, като знае, че графинята е успяла някак да го упои с приспивателно. Уговорката е била той да хвърли документите на графинята, която го е чакала долу. След това тя е трябвало да се прибере през библиотеката в стаята. Дори и да бяха заловили Бауер, нямаше да открият у него нищо. Да, планът им е бил добър, но се е провалил. Още в библиотеката графинята е чула моите стъпки и се е скрила зад паравана. Станало й е твърде неприятно, тъй като не е успяла да предупреди съучастника си. Номер 2 открадва документите, наднича през прозореца, вижда жена, която мисли за графиня, мята й документите и започва да се спуска по бръшляна. Долу го очаква неприятна изненада, а именно моя милост. На графинята, спотаила се зад паравана, не й издържат нервите. Предвид всичко това, тя разказа доста правдоподобна история. Да, всичко пасва идеално.

— Прекалено добре — отвърна решително Бъндъл.

— Какво искаш да кажеш? — попита изненадан Джими.

— Ами Номер 7? За този Номер 7, който никога не се появява, но дърпа конците. Говориш ми за графинята и за Бауер. Нещата не ми изглеждат толкова прости. Добре, Бауер е бил снощи тук, съгласна съм с теб. Но е бил колкото за презастраховка, в случай, че нещата не се развият по предвидения план, както и стана. Задачата на Бауер е била да отклони вниманието, да привлече евентуалните подозрения към Номер 7 върху себе си.

— Бъндъл — рече Джими, — напоследък май си чела твърде много криминални романи.

Девойката му отвърна с поглед, изпълнен с укор и достойнство.

— Добре де — продължи Джими. — Не съм като Червената кралица. Не мога да повярвам в шест невъзможни неща преди закуска.

— В книгата е след закуска.

— И след закуска. Имаме една съвсем добра хипотеза, която се връзва с фактите, а ти я отхвърляш като неправдоподобна само защото искаш да усложниш нещата.

— Съжалявам — каза Бъндъл, — но съм повече от убедена, че тайнственият Номер 7 е вътрешен човек.

— Бил какво мисли?

— Бил е невъзможен — отвърна хладно девойката.

— Сигурно вече си му разказала за графинята? — попита Джими. — Би трябвало да го предупредиш. В противен случай един Бог знае какво ще й наговори.

— Няма да чуе и думица срещу нея — каза Бъндъл. — Направо се е видиотил. Я му обясни за тази бенка!

— Забравяш, че не съм се крил в шкафа — възрази Джими. — Пък и предпочитам да не споря с Бил за бенката на приятелката му. Не може обаче да е чак такъв глупак, та да не си дава сметка, че всичко се връзва.

— Може — възрази с горчивина Бъндъл. — Джими, направи голяма грешка, когато посвети и него.