Агата Кристи - Седемте циферблата

Джордж се съгласи с кимване.

— Вярно е, че по пътеката няма да остави никакви следи — рече Батъл. — Ако съдя обаче по формата на вдлъбнатината, пистолетът не е хвърлен от тази посока. Според мен е бил метнат оттук, от терасата.

— И това е възможно — съгласи се сър Осуалд. — Има ли някакво значение, инспекторе?

— Наистина, Батъл — намеси се и Джордж, — трябва ли да ни занимавате с такива работи?

— Може би не, мистър Ломакс, но обичаме да сме наясно с всичко. А сега, господа, дали някой от вас ще ми направи една услуга? Да вземе пистолета и да го хвърли. Вие ще го сторите ли, сър Осуалд? Много мило от ваша страна. Ако обичате, застанете до прозореца. Така. А сега метнете пистолета към средата на ливадата.

Сър Осуалд се подмини, замахна и запокити силно пистолета. Джими Тесиджър затаи дъх. Старши инспекторът се затича подир оръжието като добре обучена хрътка. След малко се върна, сияещ.

— Благодаря ви, сър. Получи се абсолютно същата вдлъбнатина. Въпреки че метнахте пистолета поне десетина метра по-надалеч. И това е обяснимо, физически сте много силен. Извинете, но ми се стори, че при вратата има някой.

Старши инспекторът очевидно имаше много остър слух, тъй като никой от останалите не бе чул нищо. Оказа се, че е прав. До вратата стоеше лейди Кут с чаша с лекарство в ръка.

— Лекарството ти, Осуалд — каза тя и влезе вътре. — Трябваше да го изпиеш след закуска.

— Сега съм много зает, Мария — рече сър Осуалд. — Не ми е до лекарства.

— Ако не бях аз, никога нямаше да го взимаш — отвърна спокойно жена му и се приближи до него. — Не се дръж като малко непослушно момче. Изпий го.

Великият стоманен магнат си изпи лекарството като послушно дете.

Жена му се усмихна тъжно.

— Преча ли ви? Много ли сте заети? Ето и револвери. Грозни смъртоносни предмети. Осуалд, направо настръхвам, като си помисля, че снощи крадецът е могъл да те застреля.

— Сигурно сте се разтревожили много, лейди Кут, когато сте забелязали, че съпруга ви го няма — намеси се Батъл.

— В началото дори не съобразих, че го няма — призна лейди Кут. — След като раниха този нещастен младеж — посочи тя с очи Джими, — не можех да мисля за друго. Едва когато мистър Бейтман ме попита къде е сър Осуалд, се сетих, че преди половин час е излязъл да се поразходи.

— От безсъние ли страдате, сър Осуалд? — поинтересува се Батъл.

— Обикновено имам много здрав сън — каза сър Осуалд, — но трябва да призная, че снощи бях неспокоен. Реших, че една кратка нощна разходка ще ми дойде добре.

— Сигурно сте излезли през този прозорец?

— Да — потвърди сър Осуалд, но на Батъл му се стори, че преди да му отговори, той съвсем кратко се поколеба.

— И то с лачени обувки — каза лейди Кут, — вместо да си сложи обувките с дебелите подметки. Ако не съм аз, Осуалд, кой ще те гледа?

Поклати укорително глава.

— Мария, остави ни, ако нямаш нищо против. Предстои ни дълъг разговор.

— Добре, мили. Тръгвам си.

Лейди Кут се оттегли с празната чаша в ръка. Държеше я така, сякаш току-що бе поднесла на мъжа си отрова.

— Добре, Батъл — каза Джордж Ломакс, — всичко изглежда ясно. Престъпникът е стрелял и е ранил мистър Тесиджър. След това е захвърлил оръжието, побягнал е по терасата, а после — по пътечката, посипана с чакъл.

— И там е трябвало да бъде заловен от моите хора — добави Батъл.

— Ако позволите, Батъл, вашите хора са изпълнявали задълженията си доста небрежно. Не са забелязали мис Уейд. По същия начин са могли и да не забележат престъпника, когато е излизал.

Батъл понечи да отговори нещо, но след това размисли. Джими Тесиджър го изгледа с любопитство. Ужасно му се искаше да разбере какво точно си мисли старши инспекторът.

— Навярно е бил първокласен спринтьор — отсече човекът от Скотланд Ярд.

— Какво искате да кажете, Батъл?

— Точно това, което казах току-що, мистър Ломакс. Завих зад терасата най-много петдесет секунди след изстрела. Щом човекът е пробягал цялото това разстояние в посока към мен и е стигнал пътеката, преди аз да се появя от другата страна на къщата, значи наистина е първокласен спринтьор.

— Нещо не ви разбирам, Батъл. Очевидно имате някаква идея, която още не проумявам. Казахте, че човекът не е минал по ливадата, а сега намеквате… Всъщност какво точно намеквате? Че не е минал и по пътеката? Къде в такъв случай е отишъл според вас?

Вместо да отговори, Батъл красноречиво посочи с пръст към тавана.

— Какво? — попита Джордж.