Агата Кристи - Седемте циферблата

— Ясно — рече старши инспекторът.

— Изведнъж чух някакъв звук — продължи с драматичен глас графинята. — Тих звук. Приглушени стъпки. Загасих фенерчето и се ослушах. Стъпките, ужасяващите стъпки, се приближаваха все повече. Скрих се зад паравана. След малко вратата се отвори и някой включи осветлението. В стаята влезе човекът, по-точно крадецът.

— Да, но… — започна мистър Тесиджър.

Някой го настъпи с голяма обувка по крака. Джими разбра, че старши инспектор Батъл му дава знак да мълчи, и не довърши изречението.

— Насмалко не умрях от страх — продължи графинята. — Опитах се да затая дъх. Човекът остана неподвижен около минута, ослушваше се. След това отново с тези ужасяващи, приглушени стъпки…

Джими пак отвори уста, за да възрази, и пак я затвори, без да каже нищо.

— Отиде при прозореца и надникна през него. Стоя минута-две, сетне прекоси повторно стаята, угаси лампите и заключи вратата. Ужасих се. Реших, че още е в стаята и се прокрадва към мен в мрака. След миг чух, че пак е до прозореца. После стана тихо. Изпълних се с надеждата, че е излязъл оттам. Минаха още няколко минути, през които не чух никакъв звук. Вече бях почти сигурна, че човекът е излязъл, и дори понечих пак да запаля джобното си фенерче, за да проверя какво става, когато се почна всичко.

— Така ли?

— Да! Това бе наистина, наистина ужасно! Никога не ще го забравя! Двама мъже, вкопчили се в смъртна схватка! Какъв ужас! Блъскаха се из стаята и мебелите се разлетяха във всички посоки. Стори ми се, че сетне чух и женски писък. Не в стаята обаче, а някъде отвън. Престъпникът имаше груб глас, наподобяващ по-скоро крякане. През цялото време викаше: „Пусни ме, бе, пусни ме.“ Другият мъж беше джентълмен. Говореше като изискан англичанин.

На Джими му стана приятно.

— Той само ругаеше — продължи графинята.

— Наистина е бил джентълмен — каза старши инспектор Батъл.

— След това — допълни графинята — нещо проблесна и чух изстрел. Куршумът се заби в шкафа до мен. Сигурно тогава съм припаднала.

Тя погледна Бил, който я улови за ръката и я погали.

— Какво ужасно премеждие сте имали! — каза той. — Да знаете колко много ви съчувствам.

„Нещастен идиот“, помисли си Бъндъл.

Старши инспекторът бе отишъл бързо и безшумно при библиотечния шкаф вдясно от паравана. Наведе се и започна да търси. По едно време вдигна нещо от пода.

— Не е било куршум, графиньо — каза Батъл. — Било е гилзата от патрон. Мистър Тесиджър, къде бяхте застанали, когато стреляхте?

Джими зае позиция до прозореца.

— Някъде тук.

Старши инспекторът отиде на същото място.

— Правилно — съгласи се, — гилзата е трябвало да отхвърчи точно в тази посока. От калибър 455 е. Нищо чудно, че в тъмнината графинята я е сметнала за куршум. Ударила се е в шкафа на около педя от нея. Куршумът е докоснал съвсем леко рамката на прозореца и утре ще го открием навън. Освен ако вашият нападател не го носи в тялото си.

Джими поклати глава със съжаление.

— Боя се, че Леополд този път не се покри със слава — каза той покрусен.

Графинята го гледаше възхитено.

— Ръката ви! — възкликна тя. — Превързана е. Нима именно вие…

Джими шеговито се поклони.

— Много се радвам, че говоря като изискан англичанин — рече младежът. — Искам да ви уверя, че за нищо на света не бих произнесъл думите, които изрекох, ако имах и най-малкото подозрение, че в стаята присъства дама.

— Така и не разбрах всичко — побърза да поясни графинята, — макар и като малка да имах гувернантка англичанка.

— Никога няма да чуете такива думи от гувернантки — съгласи се Джими. — От гувернантките човек научава изречения, свързани с писалката на вуйчо му или с чадъра на племенницата на градинаря. Знам го добре.

— Какво все пак се случи? — настоя графинята. — Кажете ми най-сетне!

За миг се възцари мълчание: всички впериха поглед в старши инспектор Батъл.

— Работата е много проста — обясни спокойно той. — Опит за грабеж. От сър Стенли Дигби бяха откраднати някакви политически документи. Крадците почти успяха да се измъкнат с тях, но благодарение на тази млада дама — той кимна в посока към Лорен — плановете им бяха провалени.

Графинята стрелна девойката с бърз, доста странен поглед.

— Ясно — каза хладно тя.

— По една щастлива случайност тя се е оказала там — допълни с усмивка старши инспекторът.

Графинята въздъхна тихичко и отново притвори очи.

— Може да ви се стори нелепо, но още се чувствам крайно отпаднала — промълви тя.