Агата Кристи - Седемте циферблата

Тримата мъже излязоха заедно. След като изрече с приятния си плътен глас, че би могла да помогне с нещо на клетия младеж, лейди Кут, ги последва.

— Тази жена има силно развит майчински инстинкт — отбеляза замислено старши инспекторът. — Чудя се…

Три чифта очи се впериха изпитателно в него.

— Чудя се — продължи бавно Батъл — къде ли е сър Осуалд Кут?

— Ах! — възкликна Лорен. — Да не смятате, че са го убили?

Батъл поклати глава и я погледна укорително.

— Едва ли е станало нещо чак толкова мелодраматично — каза той. — По-скоро мисля…

Изведнъж старши инспекторът млъкна, понаведе глава и се ослуша. Даде знак с ръка и на другите да пазят тишина.

След малко и те чуха това, което той бе доловил пръв с острия си слух: стъпки по терасата. Отчетливите стъпки на човек, който не смяташе да крие присъствието си. Подир миг на прозореца се появи едър човек, който ги огледа и който даваше да се разбере, че е господар на положението.

Сър Осуалд — защото това бе именно той — бавно местеше поглед от човек на човек. С набитото си око прецени обстановката: Джими с превързана набързо ръка, Бъндъл в доста странно облекло, непознатата Лорен. Накрая погледът му се спря на старши инспектор Батъл. Сър Осуалд заговори ясно и властно:

— Какво се е случило тук, старши инспекторе?

— Имаше опит за обир, сър.

— Само опит, така ли?

— Благодарение на тази млада дама, мис Уейд, крадците не успяха да осъществят плановете си.

— Добре — отсече сър Осуалд, след като получи отговор на първия си въпрос. — А какво ще ми кажете за това?

Показа им малък пистолет марка „Маузер“, който държеше внимателно за дръжката.

— Къде го открихте, сър Осуалд?

— Навън, на поляната. Сигурно го е хвърлил някой от крадците, докато е бягал. Както виждате, едва-едва го докосвам, в случай че решите да вземете отпечатъци от пръсти.

— Мислите за всичко, сър Осуалд — каза Батъл.

Пое пистолета от него и внимателно го сложи на масата до колта на Джими.

— А сега, ако обичате — рече сър Осуалд, — обяснете ми какво точно се е случило.

Старши инспекторът му изложи накратко нощните събития. Сър Осуалд се смръщи замислено.

— Доколкото разбирам — каза той сопнато, — след като е ранил и е извадил от строя мистър Тесиджър, престъпникът си е плюл на петите, като е хвърлил пистолета. Не проумявам обаче, защо никой не го е преследвал.

— Научихме, че е трябвало да преследваме някого, едва след като изслушахме разказа на мистър Тесиджър — отбеляза сухо старши инспектор Батъл.

— Значи не сте го видели, когато сте завивали покрай терасата?

— Не. Очевидно съм го изтървал с някакви си четирийсет секунди. Нощта е безлунна и той вероятно е потънал в мрака веднага щом се е озовал на терасата. Сигурно е стрелял и е побягнал.

— Хм — изпухтя сър Осуалд. — Въпреки всичко продължавам да мисля, че е трябвало да организирате преследване. Трябвало е да поставите повече хора на пост.

— Трима от хората ми са на пост в имението — възрази спокойно старши инспекторът.

— Виж ти! — изненада се сър Осуалд.

— Наредено им е да задържат всекиго, опитал се да го напусне.

— И въпреки това не са задържали никого?

— И въпреки това не са задържали никого — съгласи се със сериозен глас Батъл.

Сър Осуалд го погледна така, сякаш нещо в думите му го бе озадачило.

— Казахте ли ми всичко, което ви е известно, старши инспектор Батъл? — попита остро.

— Да, сър Осуалд, казах ви всичко, което ми е известно . Друг въпрос е дали съм ви казал всичко, което мисля. Така например ми хрумнаха някои доста любопитни неща. Безпредметно е обаче човек да споделя какво мисли, докато мислите му не са го довели до нещо.

— И все пак — изрече бавно сър Осуалд — бих искал да зная какво мислите, старши инспектор Батъл.

— Мисля си например, сър, че в имението има твърде много бръшлян. Даже и по вашето палто има листа. Да, сър, бръшлянът тук наистина е твърде много. Усложнява ни работата.

Сър Осуалд го погледна, но така и не се разбра дали щеше да му отговори, защото в стаята влезе Рупърт Бейтман.

— Ето ви и вас, сър Осуалд! Радвам се да ви видя. Току-що лейди Кут забеляза, че ви няма, и реши, че крадците са ви убили. Редно е веднага да идете при нея. Ужасно разтревожена е.

— Мария е невероятна глупачка — рече сър Осуалд. — Защо пък трябва да ме убиват? Идвам ей сега, Бейтман.

Сър Осуалд и секретарят му излязоха.

— Много делови младеж! — рече Батъл, който ги изпроводи с поглед. — Как се казваше? Бейтман ли?