Агата Кристи - Седемте циферблата

Джими кимна.

— Рупърт Бейтман — потвърди младежът. — Известен и като Орангутана. Бяхме съученици.

— Така ли? Това е любопитно, мистър Тесиджър. Какво мнение имахте тогава за него?

— И тогава си беше същият глупак.

— Не го приемам като глупак — каза спокойно Батъл.

— Е, разбирате какво искам да кажа. Естествено, че не е глупак. Обратното, има ум за двама. Но открай време му липсва чувство за хумор.

— Колко жалко! — възкликна старши инспекторът — Господата без чувство за хумор започват да се възприемат прекалено на сериозно. Това нерядко ги тласка към неразумни постъпки.

— Не мога да си представя Орангутана да извърши нещо неразумно — възрази Джими. — Напротив, досега се е справял чудесно с живота. Намерил си е хубава служба при стария Кут и май ще я запази.

— Старши инспектор Батъл! — намеси се Бъндъл.

— Да, лейди Айлийн?

— Не ви ли се струва странно, че сър Осуалд не ви обясни какво е правил посред нощ на ливадата?

— Той е велик човек — каза Батъл. — А великите хора дават обяснения само когато някой им ги поиска. Започнеш ли да даваш обяснения и да се извиняваш, значи си слаб и сър Осуалд го знае не по-зле от мен. Никога няма да седне сам да дава обяснения и да се извинява. Той е последният човек, който ще го направи. Просто нахълтва и иска аз да му дам обяснения. Наистина е велик.

Гласът на старши инспектора бе изпълнен с такова възхищение, че Бъндъл реши да не се задълбава по темата.

— А сега — рече Батъл и в очите му проблясна пламъче — ще се радвам да науча как мис Уейд пристигна така навременно на местопрестъплението.

— Би трябвало да се засрами — каза Джими. — Да се засрами, задето се опита да измами всички ни.

— Откъде-накъде ще стоя настрана? — отвърна му разгорещено Лорен. — И през ум не ми е минавало да го правя. Още в деня, когато в твоя апартамент и двамата ми обяснихте, че е най-добре да си кротувам вкъщи и да не се излагам на опасност, реших какво да сторя. Не ви възразих, но вече знаех какво да предприема.

— Всъщност това не ме изненадва особено — намеси се и Бъндъл. — Още тогава трябваше да съобразя, че зад тази изключителна отстъпчивост се крие нещо.

— Аз пък отсъдих, че си много благоразумна — каза Джими Тесиджър.

— Радвам се да го чуя, Джими — рече Лорен. — Не бе трудно да те излъжа.

— Благодаря ти за любезните думи! — възкликна Джими. — Продължавай, не ми обръщай внимание.

— Когато ми се обади по телефона и ми каза, че може да стане напечено, взех окончателно решение — поясни Лорен. — Отидох в „Хародс“ и си купих пистолет. Ето го.

Тя извади изящното оръжие. Старши инспектор Батъл го взе и го разгледа.

— Каква смъртоносна играчка, мис Уейд. Стреляли ли сте с него?

— Никога — каза Лорен. — Реших обаче, че ако го нося със себе си, ще се чувствам — как ли да се изразя? — по-сигурна.

— Разбирам — рече сериозно Батъл.

— Намерението ми бе да дойда и да видя какво става. Оставих колата на шосето, промуших се през плета и се качих на терасата. Тъкмо се оглеждах, когато в краката ми тупна нещо. Вдигнах го и се озърнах да видя кой го е хвърлил. Забелязах някакъв човек, който се спускаше по бръшляна, и побягнах.

— Ясно — каза Батъл. — В състояние ли сте, мис Уейд, да го опишете?

Момичето поклати глава.

— Беше тъмно като в рог. Стори ми се, че е едър, но това бе всичко, което видях.

— А вие, мистър Тесиджър — каза Батъл, — боричкали сте се с този човек. Бихте ли могли да кажете нещо повече за него?

— Беше доста як, друго не мога да ви кажа. Когато го стиснах за гърлото, изхърка няколко пъти. Рече ми: „Пусни ме, шефе“, или нещо от този род.

— Значи е бил необразован?

— Вероятно. Поне говореше като такъв.

— Пак не разбирам защо е хвърлил пакета — вмета Лорен. — Дали защото е мислил, че ще му пречи при слизането?

— Не — поясни Батъл. — Имам си цяла теория за това. Пакетът, мис Уейд, ви е бил подхвърлен.

— Подхвърлен? На мен ?

— Нека го кажа иначе. На човека, с когото престъпникът ви е сбъркал.

— Става доста сложно — отсъди Джими.

— Мистър Тесиджър, когато влязохте в тази стая, запалихте ли осветлението?

— Да.

— И нямаше никого, така ли?

— Никого.

— Но преди това ви се е сторило, че някой се движи из стаята?

— Точно така.

— И сетне, след като сте проверили прозореца, сте изключили отново осветлението и сте заключили вратата.

Джими кимна.

Старши инспектор Батъл бавно се огледа. Вниманието му бе привлечено от голям параван от испанска кожа, сложен до един от библиотечните шкафове.