Агата Кристи - Седемте циферблата

Лорен не чака повече. Побягна с все сила, стиснала пакета.

Зад нея се чу шумът, предизвикан от спречкване. Някой каза с груб глас: „Пусни ме, бе.“ Друг, много добре познат й глас, рече: „А, не, не.“

Лорен продължи да бяга през глава, сякаш обхваната от паника. Щом зави зад ъгъла на терасата, попадна в ръцете на едър силен мъж.

— Спокойно, спокойно! — рече благо старши инспектор Батъл.

Лорен намери сили да реагира.

— Побързайте, моля ви! Ще се избият! Направете нещо!

Чу се острият пукот от пистолетен изстрел. Сетне още един.

Старши инспектор Батъл побягна в посока на изстрелите. Лорен го последва. Завиха покрай ъгъла на терасата и стигнаха при прозореца на библиотеката. Прозорецът бе отворен.

Батъл се наведе и запали джобно фенерче. Застанала зад него, Лорен надникна през рамото му. Изхълца от уплаха.

До прозореца лежеше Джими Тесиджър, потънал в нещо, което й се стори езеро от кръв. Дясната му ръка се бе провесила в странно положение.

Девойката изкрещя.

— Мъртъв е! — започна да се вайка тя. — Джими е мъртъв!

— По-спокойно! — рече старши инспектор Батъл. — Не бързайте! Обзалагам се, че младият господин не е мъртъв. По-добре се опитайте да включите осветлението.

Лорен се подчини. Залитайки, прекоси стаята, отиде при ключа за електрическото осветление и го завъртя. Помещението се изпълни със светлина. Старши инспектор Батъл въздъхна облекчено.

— Нищо му няма. Простреляна е само дясната му ръка. Припаднал е от загубата на кръв. Елате да ми помогнете.

Някой забумка с юмрук по вратата на библиотеката. Разнесоха се гласове, които настояваха, ахкаха и пак настояваха.

Лорен погледна въпросително инспектора.

— Да отида ли…

— Не бързайте — рече Батъл. — Има време. По-добре ми помогнете.

Младата жена изпълни нареждането му. Старши инспекторът бе извадил от джоба си чиста носна кърпа и се бе заел да превързва ръката на ранения. Лорен му помогна.

— Ще се оправи — каза Батъл. — Не се тревожете. Тези младежи са жилави като котки. Даже си мисля, че не е припаднал от загуба на кръв. Навярно си е ударил главата при падането.

Ударите по вратата на библиотеката бяха станали непоносимо настойчиви. Раздаде се гласът на Джордж Ломакс, гневен и отчетлив.

— Кой е там? Отворете веднага!

Старши инспектор Батъл въздъхна.

— Май се налага да го направим — каза той. — Жалко.

Огледа стаята. До Джими се търкаляше автоматичен пистолет. Старши инспекторът внимателно го взе в ръка и впери поглед в него. Промърмори нещо и го сложи върху масата. После отиде да отключи вратата. В стаята нахълтаха неколцина души. Всички заговориха едновременно. Извиси се гласът на Джордж Ломакс, макар и не съвсем членоразделно.

— Какво… какво означава всичко това? А, вие ли сте, инспекторе? Какво… Какво стана… Кажете какво се е случило.

— Боже мой, та това е Джими! — възкликна Бил Евърсли, съгледал неподвижното тяло на пода.

— Клетото момче! — извика лейди Кут, облечена в ярковиолетов лъскав пеньоар.

Заобиколи старши инспектор Батъл и с майчинска грижовност се наведе над пострадалия Джими.

— Лорен! — възкликна Бъндъл.

— Gott im Himmel! 6 6 Небесни Боже (нем.). — Б.пр. — извика хер Еберхард и продължи в този дух.

— Господи, какво означава това? — попита сър Стенли Дигби.

— Божичко, колко кръв! — каза една камериерка и едва след това изпищя от вълнение.

— Леле! — рече един от слугите.

— Тази няма да я бъде! — отсече икономът, успял да набере кураж и даде знак на прислугата да излезе.

Деловият мистър Рупърт Бейтман отправи въпрос към Джордж:

— Сър, дали някои от присъстващите да не се махнат?

Всички си поеха дъх.

— Невероятно! — възкликна Джордж Ломакс. — Батъл, какво се случи?

Старши инспекторът го стрелна с поглед и Джордж съобрази, че отново трябва да прояви дискретност.

— Моля ви! — каза той, като застана до вратата. — Всичка се прибирайте по стаите! Не се е случило нищо особено:

— Малко произшествие — допълни с лекота старши инспектор Батъл.

— Точно така, произшествие. Наистина ви моля да се приберете по стаите.

На никого не му се прибираше.

— Лейди Кут, ако обичате…

— Клетото момче — повтори тя с майчинска загриженост.

Изправи се без никакво желание. Междувременно Джими даде признаци на живот и приседна.

— Здравейте — каза с плътния си глас. — Какво става?

Огледа присъстващите с празен поглед, след което в очите му отново се появи разсъдък.