Агата Кристи - Седемте циферблата

Батъл се почеса по бузата. Личеше си, че не му се говори. Започна да се разхожда напред-назад из стаята, сякаш му предстоеше да вземе важно решение. Най-сетне се обърна към момичето.

— Знаете ли, лейди Айлийн, ще споделя нещо с вас. Поведението на графинята наистина е подозрително. Знам го не по-зле от вас. Дори е много подозрително, ала трябва да внимаваме. Само това оставаше, да си имаме неприятности с чуждите посолства. Човек трябва да е сигурен в основателността на подозренията си.

— Разбирам ви. С други думи, ако бяхте сигурен …

— Ще ви кажа още нещо. По време на войната, лейди Айлийн, се вдигна голяма шумотевица, че у нас безнаказано се разхождали германски шпиони. Разни всезнайковци затрупваха вестниците с писма. Ние обаче не им обърнахме никакво внимание. Да, наистина оставихме дребните риби на свобода. Защо според вас го сторихме? Защото знаехме много добре, че рано или късно чрез тях щяхме да стигнем до наистина важните шпиони. До най-главния .

— Искате да кажете, че…

— Не се мъчете да разберете какво искам да кажа, лейди Айлийн. Но запомнете: знам за графинята всичко . И държа тя да бъде оставена на мира. А сега — добави с тъжен глас инспекторът — се налага да намеря някакво правдоподобно обяснение за желанието си да говоря със сър Стенли Дигби.

На другата сутрин в десет часа слънчевите лъчи бяха изпълнили библиотеката, където старши инспектор Батъл се бе заел да работи още от шест. Току-що бяха дошли Джордж Ломакс, сър Осуалд Кут и Джими Тесиджър. Обилната закуска бе възстановила силите им след среднощните премеждия. Ръката на Джими висеше на превръзка, единствено свидетелство за участието му в среднощната схватка.

Старши инспекторът ги изгледа доброжелателно, като екскурзовод, който развежда из музей малчугани. На масата до него имаше няколко предмета, всичките с прикрепени към тях надписи. Джими веднага разпозна Леополд.

— Е, старши инспекторе — поде Джордж, — много ми се ще да узная докъде сте стигнали. Успяхте ли да заловите престъпника?

— Залавянето му ще отнеме известно време — каза старши инспекторът.

Неуспехът му в това начинание май не го смущаваше.

На Джордж Ломакс не му стана приятно от думите на Батъл. Не понасяше лекомислието под каквато и да е форма.

— Написал съм ясно всичко — продължи детективът. Взе два предмета от масата. — Ето тук имаме два куршума. По-големият е калибър 455 и е изстрелян от автоматичния колт на мистър Тесиджър. Драснал е рамката на прозореца, след което се е забил в онзи кедър там, в който го открих. А ей този по-дребничък приятел е бил изстрелян от маузер калибър 25. Минал е през ръката на мистър Тесиджър и се е забил в онова кресло. Колкото до самия пистолет…

— Открихте ли отпечатъци от пръсти? — прекъсна го припряно сър Осуалд.

Батъл поклати глава.

— Човекът, който е стрелял с него, е бил с ръкавици — рече бавно той.

— Много жалко — каза сър Осуалд.

— Който си разбира от работата, непременно ще си сложи ръкавици. Ще сгреша ли, сър Осуалд, ако кажа, че сте открили този пистолет на около двайсет метра от стълбището на терасата?

Сър Осуалд надникна през прозореца.

— Да, почти познахте.

— Не ви укорявам, сър, но щеше да бъде по-разумно да не докосвате пистолета, а да го оставите там, където сте го открили.

— Съжалявам — отвърна сухо сър Осуалд.

— Няма значение. Успях да възстановя случилото се. Открих вашите стъпки по тревата, както и едно място, където очевидно сте спрели и сте се навели. Между другото, вие как бихте обяснили, че пистолетът беше там?

— Предположих, че е бил изпуснат от човека, докато той е бягал.

Батъл поклати глава.

— Не е бил изпуснат, сър Осуалд. Имам два довода против това предположение. Първо, до онова място водят само едни стъпки — вашите.

— Ясно — каза сър Осуалд замислено.

— Сигурен ли сте, Батъл? — вметна Джордж.

— Абсолютно сигурен, сър. На ливадата има още едни стъпки, тези на мис Уейд. Те обаче са доста по-наляво. — Спря за малко, сетне продължи. — Освен това в пръстта има вдлъбнатина. Значи пистолетът се е ударил в земята с доста голяма сила. Всичко говори в полза на предположението, че е бил хвърлен.

— Всъщност защо не? — каза сър Осуалд. — Ами ако човекът е побягнал по пътеката от лявата страна? На пътеката няма да остави никакви следи. Захвърлил е пистолета в посока към ливадата. А, Ломакс, какво мислиш?