Агата Кристи - Седемте циферблата

Батъл повтори жеста още по-изразително. Джордж погледна към тавана.

— Отишъл е горе — каза инспекторът. — Качил се е отново по бръшляна.

— Глупости, старши инспекторе. Това е невъзможно.

— Защо да е невъзможно, сър? Веднъж го е направил. Могъл е да го стори и втори път.

— Друго имах предвид, като казах, че е невъзможно. Ако е искал да избяга, в никакъв случай не би се напъхал отново в къщата.

— Тя всъщност е била най-безопасното място за него, мистър Ломакс.

— Когато влязохме при О’Рорк, вратата на стаята още бе заключена отвътре.

— Как все пак влязохте? През стаята на сър Стенли. Оттам е минал и нашият човек. Лейди Айлийн ми каза, че е забелязала как дръжката на вратата в стаята на мистър О’Рорк се движи. Значи по това време нашият приятел е бил там за пръв път. Предполагам, че ключът е бил под възглавницата на мистър О’Рорк. Съвършено ясно е откъде е минал втория път: отворил е вратата към стаята на сър Стенли, в която, разбира се, не е имало никого, и е излязъл оттам. През това време сър Стенли, както и всички останали, е тичал към библиотеката. Нашият човек е разполагал с пълна свобода на действие.

— И къде според вас е отишъл след това?

Старши инспектор Батъл присви яките си рамене и отговори уклончиво.

— Могъл е да направи много неща. Например да отиде в някоя празна стая в другото крило на къщата и да се спусне по бръшляна. Или да излезе през някоя странична врата. Или пък просто да си стои в къщата, ако е бил вътрешен човек.

Джордж бе шокиран.

— Наистина, Батъл, ще бъда много огорчен, ако някой от моите слуги… Всъщност им имам пълно доверие, но ще ми е ужасно мъчно, ако се наложи да заподозра някого от тях.

— Никой не е искал от вас да подозирате когото и да било, мистър Ломакс. Просто излагам пред вас няколко варианти. Слугите може и да са съвсем порядъчни хора. Впрочем вероятно е така.

— Вие ме смутихте — каза Джордж. — Много ме смутихте.

Очите му изпъкнаха още повече.

За да го разсее, Джими Тесиджър деликатно посочи един любопитен почернял предмет, оставен на масата.

— А това какво е? — попита младежът.

— Веществено доказателство „z“ — поясни Батъл. — Последното от всичките. Ръкавица. По-скоро е било ръкавица.

Взе обгорената ръкавица и с гордост я показа на останалите.

— Къде я открихте? — поинтересува се сър Осуалд.

Батъл го погледна през рамо.

— В камината. Бе почти изгоряла. Странно, сякаш я е дъвкало куче.

— Възможно е да принадлежи на мис Уейд — предположи Джими. — Тя има няколко кучета.

Старши инспекторът поклати глава.

— Не е дамска. Дори не е от широките ръкавици, каквито днес носят дамите. Опитайте я на вашата ръка.

Батъл намести почернелия предмет върху дланта на Джими.

— Ето, виждате, даже на вас ви е голяма.

— Смятате ли, че е важно веществено доказателство? — попита хладно сър Осуалд.

— Човек никога не знае, сър Осуалд, кое ще се окаже важно и кое — не.

На вратата се почука и в стаята влезе Бъндъл.

— Моля да ме извините — поде тя, — но току-що ми се обади татко. Непременно трябвало да се прибера у дома, защото е много разтревожен.

Настъпи мълчание.

— Какво има, мила Айлийн? — попита Джордж: имаше чувството, че девойката иска да каже още нещо.

— В никакъв случай нямаше да си позволя да прекъсвам разговора ви, но реших, че това, което току-що научих, вероятно има нещо общо с цялата работа. Татко се е разтревожил, защото, един от нашите лакеи го няма. Снощи е излязъл и още не се е върнал.

— Как се казва? — Ролята на следовател бе поета от сър Осуалд.

— Джон Бауер.

— Англичанин ли е?

— Представя се за швейцарец, но според мен е германец. Във всеки случай говори чудесно английски.

— Така! — Сър Осуалд пое въздух с дълго и удовлетворено съскане. — Бил е на работа в Чимнис. Откога?

— По-малко от месец.

Сър Осуалд се обърна към другите двама мъже.

— Ето го нашия човек. Ломакс, знаеш не по-зле от мен, че на тази работа са й хвърлили око няколко чужди правителства. Сега си спомням как изглеждаше: висок, с изправена стойка. Постъпи на работа половин месец, преди да напуснем. Добре го е измислил. Не се е опитал да почне работа тук, защото всеки пришълец е щял да бъде подложен на грижлива проверка. В Чимнис обаче, на седем-осем километра оттук… — Сър Осуалд не довърши мисълта си.

— Значи смятате, че всичко е било замислено отдавна?

— Защо не? Ломакс, в тази формула се крият милиони. Бауер очевидно е смятал да се докопа до личните ми документи в Чимнис, за да научи нещо за предстоящата сделка. По всяка вероятност е имал съучастник тук. Човек, който му е описал местността и се е погрижил за приспиването на О’Рорк. Именно Бауер е бил човекът, когото мис Уейд е видяла да се спуска по бръшляна. Висок, як мъж. — Сър Осуалд се обърна към старши инспектор Батъл. — Трябвало е да заловите Бауер, старши инспекторе. А той взе, че ви се изплъзна под носа.