Агата Кристи - Седемте циферблата

— Съжалявам — каза Джими. — Тогава наистина не си дадох сметка. Както и да е, вече няма смисъл да се вайкаме. Онова магаре Бил…

— Знаеш що за жени са чужденките авантюристки — допълни Бъндъл. — Как могат да те омаят.

— Не, не знам — отвърна Джими. — Мен не се е опитвала да ме омае нито една — изпъшка той.

Настъпи кратко мълчание. Младежът се бе замислил. Колкото повече умуваше, толкова по-неудовлетворение чувстваше.

— Май каза, че Батъл настоява никой да не закана графинята.

— Да.

— И че смята чрез нея да стигне до някой друг по-важен?

Девойката кимна.

Джими се смръщи и пак се замисли. Опита се да разбере какво си е наумил инспекторът.

— Нали рано тази сутрин сър Стенли Дигби замина за града?

— Да.

— И О’Рорк се прибра заедно с него.

— Да, струва ми се.

— А не допускаш ли… Не, това е невъзможно.

— Кое е невъзможно?

— Че О’Рорк е замесен.

— Възможно е — отвърна замислено Бъндъл. — Той е от хората, за които обикновено казваме, че са чешити. Не, не би ме изненадало. Всъщност вече нищо не би ме изненадало. Честно казано, има само един човек, за когото съм сигурна, че не е Номер 7.

— Кой?

— Старши инспектор Батъл.

— Аз пък си помислих, че ще посочиш Джордж Ломакс.

— Тихо, идва!

Джордж наистина се бе запътил право към тях. Джими си измисли някакво извинение и се измъкна. Джордж седна до Бъндъл.

— Драга ми Айлийн, наистина ли се налага да си тръгваш?

— Изглежда, татко наистина е притеснен. В такива моменти предпочитам да съм до него и да го държа за ръката.

— Тази малка ръчица навярно действа успокояващо — каза Джордж, след което хвана ръката й и започна да си играе с нея. — Скъпа ми Айлийн, разбирам мотивите ти и ги уважавам. В днешните времена, когато обстановката в страната е нестабилна…

„Пак се почна“, помисли си отчаяно Бъндъл.

— … когато и семейните ценности са под заплаха, подобава именно на нашата класа да покаже, че поне ние не сме застрашени от покварата на съвремието. Наричат ни „трудно умиращите“. Аз пък се гордея с това. Да, наистина се гордея. Има неща, които наистина би трябвало да умират трудно: достойнството, красотата, скромността, свещените семейни добродетели, синовната обич. Така е, можем ли да кажем, че съществува смърт, когато всичките тези неща са живи? Та както бях почнал да ти казвам, скъпа ми Айлийн, завиждам ти за твоята младост. Младост! Красиво нещо! Прекрасна дума! А ние започваме да я ценим едва когато навлезем в — как ли да се изразя? — по-зряла възраст. Признавам, скъпо дете, че в миналото бях разочарован от твоето лекомислие. Едва сега съзнавам, че е било не лекомислие, а очарователното безгрижие на дете. Едва сега разбирам сериозната, искрена красота на твоя разум. Ще ми позволиш, надявам се, да те напътствам в подбора на четивата?

— Разбира се, благодаря ви — отвърна Бъндъл с отпаднал глас.

— И никога повече не се страхувай от мен! Бях смаян, когато лейди Кейтърам ми каза, че се срамуваш от мен. Искам да те уверя, че аз съм един много обикновен човек.

Бъндъл онемя от удивление, че Джордж е започнал да разиграва театър и да се преструва на скромен. Той продължи:

— Не се притеснявай от мен, дете мое. И през ум да не ти минава, че би могла да ми досадиш. За мен ще е голямо удоволствие да помогна напъпилият ти разум да разцъфти. Да бъда твой наставник в политиката. В партията не сме изпитвали такава потребност от млади, талантливи и очарователни жени, както днес. А кой знае, може би съдбата ти е отредила да поемеш пътя на вуйна си, лейди Кейтърам.

Бъндъл направо изтръпна от тази ужасяваща перспектива. Изгуби ума и дума и погледна безпомощно Джордж. Това обаче не го обезкуражи, напротив. Той критикуваше жените най-вече задето говорели твърде много. Много рядко откриваше хора, които да възприема като добри слушатели. Усмихна се доброжелателно на девойката.

— Приличаш на пеперуда, измъкваща се от пашкула. Прекрасно сравнение, нали? Имам един много интересен труд по политическа икономия. Ще ти го дам, преди да тръгнеш за Чимнис. Когато го прочетеш, ще го обсъдим заедно. Не се колебай да ми пишеш, ако нещо ти се стори неясно. Вярно, претоварен съм с важни държавни дела, но винаги намирам време за своите приятели. Ей сега ще ида да взема книгата.

Джордж се оттегли. Бъндъл го проследи с озадачен поглед. Сепна я неочакваното появяване на Бил.

— Я ми кажи — попита той — защо, по дяволите, Умника те бе хванал за ръката?

— Не за ръката — възрази младата жена, — а за напъпилия ми разум.