Агата Кристи - Седемте циферблата

— Я не се прави на глупачка, Бъндъл.

— Съжалявам, Бил, но съм малко смутена. Спомняш ли си, каза ми, че Джими се излага на голям риск?

— Така си е — потвърди Бил. — Няма отърване от Умника, ако си втълпи, че си му интересен. Джими ще се окаже в капан още преди да се е усетил.

— Не Джими, а аз се хванах — въздъхна тъжно Бъндъл. — Сега ще ми се наложи да се срещам с безброй дами като мисис Маката, да чета трудове по политическа икономия и да ги обсъждам с Джордж. Един Бог знае как ще завърши всичко това!

Бил подсвирна от удивление.

— Клетата ми Бъндъл! Изглежда, наистина са те впримчили.

— Май да. Чувствам се ужасно.

— Не се безпокой — опита се да я утеши Бил. — Джордж не вярва, че жените ги бива за парламента, така че няма да ти се наложи да се изтъпанчваш по трибуни, да говориш глупости и да целуваш мръсни бебета в Бърмъндзи. Я по-добре да пийнем по коктейл. Вече наближава време за обяд.

Бъндъл стана и послушно го последва.

— Отгоре на всичко мразя до смърт политиката — промърмори жаловито девойката.

— Естествено. Всички разумни хора я мразят. Не я мразят единствено хора като Умника и Орангутана, които не само че я приемат на сериозно, ами й се наслаждават. Така или иначе — внезапно се върна Бил към началната си забележка — не бива да позволяваш на Умника да те държи за ръката.

— Защо? — попита Бъндъл. — Та той ме познава от малка.

— Защото не ми е приятно.

— Колко си добродетелен… Я виж, това не е ли инспектор Батъл?

Бъндъл издаде последното възклицание тъкмо когато минаваха край една странична врата. Беше отворена и водеше към малко помещение, нещо като килер. В него бяха складирани стикове за голф, ракети за тенис, кегли за боулинг и други подобни предмети, с които човек се развлича, когато е извън града. Старши инспектор Батъл разглеждаше много старателно няколко стика за голф. Реагира съвсем разсеяно на възклицанието на Бъндъл.

— Голф ли ще играете, старши инспектор Батъл?

— Защо не, лейди Айлийн? Казват, че никога не е късно да се научиш. Отгоре на това имам и едно добро качество, което се проявява при всички игри.

— Кое е то? — попита Бил.

— Никога не мога да разбера кога съм победен. Ако нещата тръгнат зле, започвам отново.

С поглед, изпълнен с решителност, старши инспектор Батъл заключи вратата и се присъедини към тях.

Джими Тесиджър се чувстваше потиснат. Реши да избегне Джордж, защото подозираше, че той ще подхване с него разговор на сериозни теми, и след като приключи обядът тихо се измъкна. Колкото и подробности да бе научил за граничния спор в Санта Фе, нямаше никакво намерение да се явява на изпит по него.

След това се случи нещо, на което той се бе надявал. Лорен Уейд, също сама, мина по една от сенчестите пътеки в градината. Джими веднага отиде при нея. Няколко минути вървяха, без да продумват.

— Лорен! — каза внезапно Джими.

— Да?

— Не ме бива много по приказките, но знаеш ли, какво ще кажеш да уредим необходимите документи, да се оженим и да живеем щастливо?

Лорен не се смути от това ненадейно предложение. Отметна глава и звънко се засмя.

— Не ми се смей — укори я Джими.

— Не можах да се удържа. Беше толкова смешен.

— Лорен, ти си едно малко дяволче.

— Не съм. Напротив, аз съм едно много симпатично момиче.

— Само за тези, които не те познават. И се полъгват по привидното ти добродушие.

— Харесват ми дългите думи, които използваш.

— Научил съм ги от кръстословиците.

— Много са поучителни.

— Лорен, мила, хайде да говорим по същество. Приемаш ли предложението ми?

Изражението на Лорен напълно се измени. Върху лицето й отново се изписа решителност. Девойката присви устни и малката й брадичка се издаде агресивно.

— Не, Джими. Не и при сегашното положение. Нищо не е изяснено докрай.

— Знам, че не свършихме, каквото бяхме намислили — съгласи се Джими, — но така или иначе, една страница е обърната. Документите са на сигурно място в Министерството на въздухоплаването. Правдата тържествува и в момента нямаме никаква работа.

— И какво следва от това, да се женим ли? — попита Лорен с лека усмивка.

— Ти го каза. Точно това следва.

Лорен обаче отново поклати глава.

— Не, Джими, нека първо приключи всичко това и ние бъдем в безопасност.

— Нима смяташ, че нещо ни застрашава?

— А ти?

Върху херувимското лице на Джими се спусна облак.

— Всъщност си права — каза младежът след кратко мълчание. — Ако целият този необикновен разказ на Бъндъл се окаже истина — а допускам, че колкото и невероятно да звучи, той е верен, няма да бъдем в безопасност, докато не приключим с Номер 7.