Агата Кристи - Седемте циферблата

— Със Сокс ли?

— Да, така й викат — призна лейди Кут. — Не разбирам защо. Не ми харесва този прякор.

— Тя е страхотна! — каза Джими. — Много бих се радвал да я срещна отново.

— Следващия уикенд ще ни дойде на гости.

— Наистина ли? — попита младежът, стараейки се да вложи колкото се може повече копнеж в тези две думи.

— Да. А вие бихте ли дошли?

— С най-голямо удоволствие — отвърна сърдечно Джими. — Много ви благодаря, лейди Кут.

Сетне й благодари още веднъж и се отдалечи.

След малко при лейди Кут дойде съпругът й.

— Какво ти досаждаше този безделник? — попита той. — Ей, не мога да го понасям.

— Изключително симпатично момче — възрази лейди Кут. — И много смело. Снощи даже го раниха.

— Да, защото си пъхаше носа, където не му е работа.

— Несправедлив си, Осуалд.

— За две стотинки работа не е свършил през живота си. Досега не бях срещал човек, който така да си пилее времето. За никъде не е, ако му се наложи сам да се оправя в живота.

— Нощес сигурно си си намокрил краката — каза жена му. — Дано не си се простудил. Завчера Фреди Ричардс умря от пневмония. Осуалд, Осуалд, направо настръхвам, като се сетя как нощес си се разхождал из градината. Престъпникът е могъл да те убие. Между другото, поканих мистър Тесиджър да ни дойде на гости следващия уикенд.

— И таз добра! — възкликна сър Осуалд. — Не го искам в дома си! Чу ли, Мария?

— Чух. Защо не го искаш?

— Това си е моя работа.

— Много съжалявам, мили — отвърна лейди Кут, — но вече го поканих. Би ли ми подал макарата с розовия конец?

Сър Осуалд изпълни молбата й, ала лицето му бе заприличало на буреносен облак. Погледна жена си и се поколеба. Лейди Кут спокойно вдяваше конеца в иглата.

— Точно Тесиджър не искам да ми се мярка пред очите следващия уикенд — отсече накрая сър Осуалд. — Много лоши неща чух за него от Бейтман. Били са съученици.

— И какво ти каза мистър Бейтман?

— Нищо хубаво. В известен смисъл дори ме предупреди да се пазя от него.

— Наистина ли? — рече замислено лейди Кут.

— Знаеш, че много ценя мнението на Бейтман. Досега не ме е подвеждал.

— Ох, май пак съм объркала нещо — завайка се жена му. — Разбира се, мили, никога нямаше да го поканя, ако ме беше предупредил. Трябваше да ми кажеш по-рано, Осуалд.

Лейди Кут започна внимателно да прибира бродерията. Сър Осуалд я погледна, понечи да й каже нещо, сетне размисли и сви рамене. Последва я към къщата. Лейди Кут, която вървеше пред него, имаше едва забележима усмивка на лицето си. Обичаше съпруга си. Обичаше обаче също така, ненатрапчиво и съвсем по женски, да прави каквото си е наумила.

— Приятелката ти е много мило момиче, Бъндъл — каза лорд Кейтърам.

Лорен, която бе гостувала в Чимнис вече близо седмица, си бе спечелила благоволението на домакина най-вече задето с чаровна отзивчивост бе приела предложението му да я научи да играе голф.

Отегчен от зимните месеци, които бе прекарал в чужбина, лорд Кейтърам бе решил да се посвети на голфа. Бе ужасяващо слаб играч и може би точно по тази причина се бе запалил по играта с голям ентусиазъм. Прекарваше повечето време да упражнява удари със стика. Нанасяше ги така, че откъсваше от земята големи буци затревена пръст, с което хвърляше Макдоналд в отчаяние.

— Трябва да си направим игрище — каза лорд Кейтърам, гледайки една маргаритка. — Съвсем малко игрище. Ето, Бъндъл, виж как се удря: пренасяш тежестта върху дясното коляно, накланяш се, без да навеждаш глава, и използваш силата на китките.

Топката излетя в съвсем неправилна посока, прекоси ливадата и се скри в леха с рододендрони.

— Странно — рече лорд Кейтърам. — Какво сторих, че се получи така? Та, както ти казах, Бъндъл, тази твоя приятелка е наистина много мила. Май успях да пробудя у нея искрен интерес към играта. Тази сутрин нанесе няколко превъзходни удара. Почти като моите.

Лордът замахна още веднъж и във въздуха полетя поредната буца пръст. Макдоналд, който минаваше оттам, я върна на мястото и внимателно го утъпка. Хвърли на Кейтърам такъв поглед, от който човек, ако не беше запален по голфа, щеше да потъне в земята.

— Както подозирам, ако Макдоналд, се е държал жестоко със семейство Кут, сега му се връща — каза Бъндъл.

— Не мога ли да правя каквото искам в собствената си градина? — попита баща й. — Макдоналд би трябвало да се вълнува от играта ми. Шотландците нямат равни в голфа.

— Мили ми татко — рече Бъндъл, — от теб никога няма да стане играч на голф. Е, поне си си намерил някакво занимание.