Агата Кристи - Седемте циферблата

В един слънчев есенен следобед Джими Тесиджър пристигна в Ледърбъри и бе посрещнат радушно от лейди Кут и хладно и с нескривана неприязън от сър Осуалд. Усетил, че домакинята го държи под око, се постара да се държи изключително любезно със Сокс Давънтри.

О’Рорк също бе там и се радваше на чудесно настроение. В началото бе склонен да се държи официално и да си мълчи, когато стана дума за тайнствените събития, разиграли се в Уайвърн. Сокс обаче настоя да чуе какво е станало и той, смени тактиката. Започна да описва историята в такава фантастична светлина, че никой да не разбере каква точно е била истината.

— Четири маскирани мъже с револвери? Нима е възможно? — попита сериозно Сокс.

— А, щях да забравя, имаше още петима-шестима, които се мъчеха да ме озаптят и да ми напъхат отрова в устата. Едва оцелях.

— И какво точно се опитаха да откраднат?

— Какво друго освен съкровищата на руското царско семейство? Мистър Ломакс ги бе получил тайно и ги бе дал на съхранение в Английската банка.

— Лъжеш като циганин — каза безстрастно Сокс.

— Аз да лъжа? Та съкровищата ги донесе лично един мой приятел със самолет. Всичко това трябва да се пази в тайна. Ако не вярваш на мен, питай Джими Тесиджър. Само не оставай с впечатлението, че му имам доверие.

— Вярно ли е — попита Сокс, — че когато слязъл, Джордж Ломакс забравил да си сложи изкуствените зъби?

— Имаше два револвера — вметна лейди Кут. — Отвратителни неща. Видях ги с очите си. Клетият младеж не бе убит по чудо.

— Писано ми е да свърша на бесилката — отсече Джими.

— Чух, че там имало и една руска графиня с изключителна красота — каза Сокс. — И че се опитала да прелъсти Бил.

— Някои от нещата, които ни разказа за Будапеща, бяха наистина ужасяващи — рече домакинята. — Осуалд, да не забравим да пратим нещо за благотворителната акция.

Сър Осуалд изпухтя.

— Записах си, лейди Кут — намеси се Рупърт Бейтман.

— Благодаря ви, мистър Бейтман. Така ще се отблагодарим на съдбата, че бе благосклонна към сър Осуалд. По едното чудо отърва куршума, та ако щете и смъртта от пневмония.

— Не говори глупости, Мария — скастри я сър Осуалд.

— Винаги съм изпитвала ужас от крадци — отвърна лейди Кут.

— Да се срещнеш лице в лице с крадец! — промълви Сокс. — Колко вълнуващо!

— Може да бъде и доста болезнено — каза Джими и докосна дясната си ръка.

— Как е клетата ви ръка? — заинтересува се лейди Кут.

— Оправя се, благодаря. Много неудобно е обаче да вършиш всичко с лявата ръка, не съм свикнал.

— Децата от малки трябва да ги учат да боравят еднакво добре с двете ръце — вметна сър Осуалд.

— Като тюлените ли? — попита Сокс, без много да мисли.

— Сър Осуалд нямаше предвид да бъдат дресирани като земноводни — поясни мистър Бейтман. — Искаше да каже, че трябва да вършат всичко еднакво умело и с дясната, и с лявата ръка.

— Ах! — възкликна Сокс и погледна сър Осуалд с уважение. — Вие умеете ли?

— Разбира се. Мога да пиша и с двете ръце.

— Но не и с двете едновременно, нали?

— Едва ли е практично — отсече домакинът.

— Да — съгласи се Сокс замислено. — Няма да е и деликатно.

— За едно правителствено учреждение е твърде полезно лявата ръка да не знае какво върши дясната — отбеляза мистър О’Рорк.

— И вие ли боравите еднакво добре с двете ръце?

— Не. Всичко върша само с дясната.

— Снощи обаче забелязах, че раздавате картите с лявата — каза наблюдателният Бейтман.

— Е, но това е съвсем различно — отвърна небрежно мистър О’Рорк.

Ударът на гонга възвести, че е време всички да се приберат в стаите си, за да се преоблекат за вечеря.

След вечерята сър Осуалд, лейди Кут, мистър Бейтман и мистър О’Рорк седнаха да играят бридж, а Джими се зае да ухажва Сокс. Когато излизаше от стаята, чу как сър Осуалд прави бележка на жена си.

— Никога няма да се научиш да играеш бридж, Мария.

— Знам, мили, знам, и друг път си ми го казвал. Не забравяй, че задлъжня на мистър О’Рорк с още една лира.

Два часа по-късно Джими се промъкна безшумно (поне така си мислеше) надолу по стълбите. Надникна бързо в трапезарията и се запъти към кабинета на сър Осуалд. Ослуша се и се захвана на работа. Повечето чекмеджета в бюрото бяха заключени, но с помощта на парче жица със странна форма Джими се справи.

Прегледа ги старателно едно по едно, сетне внимателно подреди нещата в тях. От време на време спираше и надаваше ухо, понеже му се струваше, че е доловил подозрителни звуци. Всичко обаче бе спокойно.