Агата Кристи - Седемте циферблата

— Този път поне извадихме късмет, че таратайката се повреди край вашия дом — приключи девойката. — Последния път закъсах в неделя край някакво селце Литъл Спедлингтън.

— Става за заглавие на филм — отбеляза О’Рорк.

— Звучи ми като рождено място на невинна селска девица — добави Сокс.

— Къде ли е мистър Тесиджър? — попита лейди Кут.

— Май в стаята с билярда — каза Сокс. — Ей сега ще го доведа.

Излезе, но не бе отсъствала и минута, когато се появи Рупърт Бейтман, сериозен и делови както винаги.

— Да, лейди Кут? Тесиджър ми каза, че сте ме търсили. А, здравейте, лейди Айлийн!

Докато той поздравяваше двете момичета, Лорен незабавно се зае с изпълнението на задачата си.

— Ах, мистър Бейтман! Отдавна исках да ви видя. Нали веднъж ми обяснявахте как да се лекува куче, чийто лапи непрекъснато се възпаляват?

Секретарят поклати глава.

— Май е бил някой друг, мис Уейд. Макар че за щастие имам известни познания…

— Какъв прекрасен човек сте! — прекъсна го Лорен. — От всичко разбирате.

— Трябва да се стремим да сме в крак с всички области на познанието — отвърна сериозно мистър Бейтман. — Колкото до възпалението на лапите…

Терънс О’Рорк се наведе към Бъндъл.

— Той е от хората, които публикуват любопитни факти в седмичните издания — пошепна й тихо. — „Как да запазите блясъка на бронзовата решетка пред камината“, „Кърлежът по овцете е едно от най-любопитните създания в света на насекомите“, „Брачните ритуали на туземците от Фингарските острови“ и така нататък.

— Да де, от рубриката „Любопитни факти“.

— Нали е ужасно? — каза мистър О’Рорк. След това продължи с престорено благочестив глас. — Слава Богу, че съм възпитан човек и не разбирам от нищо.

— Виждам, че имате мини голф — каза Бъндъл на лейди Кут.

— Ако искате, можем да поиграем, лейди Айлийн — предложи О’Рорк.

— Хайде да играем срещу тях двамата — каза Бъндъл. — Лорен, дали да не изкараме една игра? Ние с мистър О’Рорк срещу теб и мистър Бейтман.

Секретарят се поколеба.

— Не им отказвайте, мистър Бейтман — рече му лейди Кут, — скоро няма да сте необходим на сър Осуалд.

Четиримата излязоха на ливадата.

— Добре го измислих, нали? — прошепна Бъндъл на Лорен. — Да се поздравим за женската си съобразителност.

Играта приключи малко преди един часа. Победиха Бейтман и Лорен.

— Вярвам, ще се съгласите, драга ми партньорко, че въпреки това се представихме по-спортсменски — каза мистър О’Рорк на Бъндъл. — Орангутана е много предпазлив, никога не рискува. При мен е друго. Девизът ми е „Всичко или нищо“. Не е лош за житейски девиз, нали, лейди Айлийн?

— С такъв девиз не сте ли си имали неприятности? — поинтересува се през смях Бъндъл.

— Да, разбира се, и то безброй пъти. Аз обаче не се предавам. Терънс О’Рорк може да бъде усмирен само от примката на палача.

Тъкмо тогава иззад къщата се появи Джими Тесиджър.

— Бъндъл! Чудесно е, че си тук! — възкликна младежът.

— Изтървахте най-важното състезание от есенния сезон — каза О’Рорк.

— Бях излязъл да взема въздух — поясни Джими. — Тези момичета откъде се появиха?

— Пристигнахме на собствен ход — рече Бъндъл. — Автомобилът ни заряза насред пътя.

После му описа аварията.

Джими я изслуша с разбиране.

— Лош късмет сте извадили — каза. — Тази повреда едва ли ще се отстрани бързо. След обяда ще ви закарам с моята кола.

Чу се звукът на гонга и всички влязоха в къщата. Бъндъл започна скришом да наблюдава Джими. Стори й се, че в гласа му е усетила възбуда. Реши, че всичко е минало добре.

След обяда момичетата се сбогуваха учтиво с лейди Кут и Джими каза, че ще ги отведе до гаража със своята кола. Едва бе потеглил, когато девойките изрекоха в хор един и същ въпрос.

— Какво стана?

Джими реши да ги подразни малко и не отговори веднага.

— Какво стана, де?

— А, всичко е наред, благодаря. Само дето съм малко неразположен от преяждане със сухари.

— Какво се случи?

— Ще ви кажа. От преданост към каузата преядох със сухари. Това обаче разколеба ли ме? Не, в никакъв случай.

— Моля те, Джими! — рече Лорен с укор в гласа.

Младежът реши да сложи край на шегата.

— Какво всъщност ви интересува?

— Всичко. Ние нали се справихме с нашата задача? Нали отклонихме вниманието на Терънс О’Рорк и Орангутана?

— За Орангутана заслужавате моите специални поздравления. О’Рорк може би и без ваша помощ щеше да кротува, но Орангутана е друго. Може да се характеризира само с една дума — онзи ден я открих в кръстословицата в „Сънди Нюсбаг“. Дума от осем букви, прилягаща на човек, който в един и същ момент се намира навсякъде. Вездесъщ. Достатъчна е, за да опишеш Орангутана. Където и да идеш, непременно се сблъскваш с него. И най-лошото е, че не можеш да разбереш кога се приближава.