Агата Кристи - Седемте циферблата

Джордж поклати глава, сякаш се укоряваше. Лорд Кейтърам, който се бе посъвзел, проговори вяло:

— Добре ли съм разбрал, драги ми приятелю, че… Не мога да допусна, че сериозно искаш да се ожениш за Бъндъл.

— Да де, изненадан си. Идва ти като гръм от ясно небе. Да разбирам ли, че съм получил разрешението ти да разговарям с нея?

— Естествено — отвърна лорд Кейтърам. — Щом смяташ, че ти трябва разрешение, имаш го. Знаеш ли обаче, Ломакс, на твое място не бих го правил. Бих се прибрал у дома и бих обмислил всичко още веднъж. Бих броил до двайсет и така нататък, преди да взема решение. Човек се чувства като глупак, когато направи предложение за женитба и получи отказ.

— Вярвам, че ми даваш този съвет напълно доброжелателно, драги ми Кейтърам, но се изразяваш малко странно. Обмислил съм всичко и съм решил да си опитам късмета. Мога ли да разговарям с Айлийн?

— Вече ти казах, че нямам отношение към тези неща — рече припряно лордът. — Айлийн е господарка на живота си. Ако утре се яви при мен и каже, че е решила да се омъжи за шофьора, нейна работа. Днес времената са такива. Децата могат наистина да ти отровят живота, ако не се съгласяваш във всичко с тях. Открай време съм казвал на Бъндъл: „Прави каквото знаеш, само не ме безпокой.“ Уверявам те, че тя твърдо се придържа към това правило.

Джордж обаче бе непоколебим.

— Къде мога да я открия?

— Нямам представа — отвърна Кейтърам. — Както ти казах, не се задържа повече от минута на едно място.

— А дали и мис Уейд е с нея? Струва ми се, Кейтърам, че е най-добре да кажеш на иконома да я повика и да й предаде, че бих искал да поговоря с нея няколко минути.

Лордът послушно натисна звънеца.

— Тредуел, открий, ако обичаш, миледи. Кажи й, че мистър Ломакс желае да поговори с нея в моя кабинет.

Тредуел излезе. Джордж сграбчи ръката на Кейтърам и започна енергично да я стиска, от което лордът се почувства неудобно.

— Хиляди благодарности — каза му. — Надявам се скоро да те зарадвам с добри новини.

После излезе бързо от стаята.

— Я виж ти! — рече си лорд Кейтърам. — Какво ли е направила Бъндъл?

Вратата отново се отвори.

— Тук е мистър Евърсли, милорд.

След като Бил нахълта в стаята, Кейтърам го хвана за ръката и заговори угрижено:

— Здравей, Бил! Сигурно търсиш Ломакс. Знаеш ли, ако искаш да сториш едно добро дело, бързо иди в кабинета ми и му кажи, че министерският съвет ще провежда извънредно заседание, накратко намери начин да го разкараш оттук. Наистина няма да е честно да позволя клетия човечец да става за смях само заради шегите на едно глупаво момиче.

— Не ми трябва Умника — каза Бил. — Дори не знаех, че е тук. Дойдох заради Бъндъл. Къде е тя?

— Няма да можеш да я видиш — рече лордът. — Поне за сега. Отиде да поговори с Джордж.

— И какво от това?

— Мен ако питаш — уточни Кейтърам, — по всяка вероятност сега Джордж дрънка възможно най-големите глупости. Защо да му утежняваме положението?

— И какво говори?

— Един Бог знае — отвърна лордът. — Някакви небивалици. Винаги съм смятал, че в такива случаи човек не бива да говори много. Достатъчно е да хване момичето за ръката и да остави събитията сами да се развиват.

Бил го погледна удивено.

— Сър, много бързам, наистина. А пък се налага да поговоря с Бъндъл…

— Е, едва ли ще чакаш много. Да ти призная, радвам се, че дойде. След като разговорът приключи, Ломакс сигурно ще поиска да дойде и да сподели с мен как е минало.

— Как е минало какво? Какво всъщност прави Ломакс?

— Тихо — каза лордът. — Прави предложение.

— Предложение ли? Че какво предлага?

— Брак. На Бъндъл. Не ме питай защо. Вероятно е навлязъл във възрастта, която някои наричат опасна. Другояче не мога да си го обясня.

— Да предлага брак на Бъндъл? На неговата възраст? Я го виж ти дъртия му нерез!

Лицето на Бил стана мораво.

— Каза, че се чувствал като юноша — рече предпазливо лорд Кейтърам.

— Той ли? Не виждате ли, че е грохнал и изкуфял? — задави се Бил от възмущение.

— А, едва ли. По-млад е от мен цели пет години — възрази хладно лордът.

— Бре, проклетият му дъртак! Умника и Бъндъл! Момиче като Бъндъл! Как сте позволили!

— Никога не се меся — рече лордът.

— Трябваше да му кажете какво мислите за него!

— За съжаление в днешните цивилизовани времена не е прието — каза Кейтърам не без съжаление. — Ако бяхме в каменната ера — да. Впрочем и това нямаше да му го кажа, тъй като съм благ човек.

— Бъндъл! Така и не посмях да помоля Бъндъл да се омъжи за мен, защото ме беше страх, че ще ми се изсмее. А Джордж, този отвратителен празноглавец, този мехур с въздух, този безскрупулен лицемер и търгаш, този надут пуяк…