Агата Кристи - Седемте циферблата

Стигнаха в Лондон без произшествия, ако не се брои шофирането на Бъндъл. Оставиха колата в един гараж и се отправиха към клуб „Седемте циферблата“.

Отвори им Алфред. Бъндъл мина най-безцеремонно покрай него, следвана от Лорен.

— Затвори вратата, Алфред — нареди Бъндъл. — Дойдох да ти направя една услуга. Всеки момент ще нахълта полицията.

— Ох, миледи!

Алфред побеля като тебешир.

— Идвам да те предупредя, защото преди няколко дена ми помогна — продължи бързо Бъндъл. — Има заповед за арестуването на мистър Мосгоровски и най-доброто, което можеш да сториш, е да изчезнеш оттук колкото се може по-бързо. Ако не те открият тук, няма да си правят труда да те издирват. Ето ти десет лири да се оправиш на първо време.

След три минути, разтреперан и изплашен до смърт, Алфред напусна Хънстантън Стрийт 14 с една-единствена мисъл в главата — да не стъпва повече там.

— Е, дотук се справих — каза Бъндъл удовлетворено.

— Толкова ли бе наложително да му изкарваш ангелите? — опита се да възрази Лорен.

— Така е по-сигурно — отвърна Бъндъл. — Не знам какво точно са намислили Джими и Бил, но само това оставаше Алфред да цъфне по някое време и да провали всичко. Ето ги и тях. Е, бързо пристигнаха. Сигурно са чакали зад ъгъла да се махне Алфред. Слез долу и им отвори.

Лорен го стори. Джими Тесиджър слезе от колата.

— Ти ме чакай тук, Бил — каза той. — Ако ти се стори, че ни следи някой, натисни клаксона.

Качи се по стълбите и хлопна вратата зад себе си. Лицето му бе румено и въодушевено.

— Ето те и теб, Бъндъл. Хайде, трябва да действаме бързо. Къде е ключът за вратата на онази стая?

— Отворихме я с един от ключовете от долния етаж. Я да ги вземем всичките.

— Добре, но побързай. Нямаме време.

Ключът лесно бе открит, вратата бе отворена и тримата влязоха в стаята.

Бе в същото състояние, в което Бъндъл я бе заварила предишния път — със седем стола около масата. Джими мълчаливо я огледа. Сетне погледът му се плъзна върху двата бюфета.

— Ти в кой от двата се скри, Бъндъл?

— Ей в този.

Джими отиде при него и го отвори. Рафтовете му бяха отрупани с добре познатата на Бъндъл стара стъклария.

— Трябва да разчистим всичко това — промърмори Джими. — Лорен, слез долу и извикай Бил. Няма смисъл да чака повече.

Лорен излезе.

— Какво си намислил? — попита нетърпеливо Бъндъл.

— Почакай да дойде Бил, за да чуеш цялата история. Заслугата е главно негова, при това се е справил добре. Какво й става на Лорен, че търчи по стълбите като полудяла?

Лорен наистина едва не летеше по стълбите. Когато нахълта в стаята, лицето й бе побледняло, а очите й бяха разширени от ужас.

— Бил! О, Бъндъл! Бил!

— Какво Бил?

Джими отиде при нея и я стисна за рамото.

— Какво ти е, за Бога, Лорен? Какво се е случило?

Тя още не можеше да си поеме дъх.

— Бил! Струва ми се, че е мъртъв. В колата е, но не се движи и не говори. Мъртъв е! Сигурна съм, че е мъртъв!

Джими измърмори някакво проклятие и се затича надолу по стълбите. Бъндъл го последва. Сърцето й започна да бие лудешки, тя бе обхваната от отчаяние.

Бил да е мъртъв? Не, Боже мой, само това не!

С Джими стигнаха едновременно при колата. Лорен ги настигна.

Младежът надникна под гюрука. Бил седеше в позата, в която го бе оставил, с отпусната назад глава. Очите му обаче бяха затворени и не реагира на докосването на Джими.

— Нещо не разбирам — промърмори Джими. — Не е мъртъв. Успокой се, Бъндъл. Слушайте сега, трябва да го вкараме в къщата. Дано не се появи полицай. Ако някой пита нещо, ще кажем, че е наш приятел, на когото изведнъж му е прилошало.

С общи усилия тримата успяха да го внесат в сградата. Не привлякоха вниманието на никого освен на един небръснат господин, който прояви разбиране.

— Май е обърнал някоя и друга в повече — рече той и кимна съчувствено.

— Да го занесем в стаята в дъното на долния етаж — предложи Джими. — Там има диван.

След като положиха Бил върху дивана, Бъндъл коленичи до него и улови китката му.

— Пулсът му се усеща — каза тя. — Какво му е?

— Нямаше му нищо, когато се разделихме преди малко — поясни Джими. — Дали някой не му е инжектирал нещо? Достатъчно е едно леко убождане, и толкоз. Някой е могъл да го направи, докато е питал колко е часът. Поне едно ми е ясно: трябва веднага да извикам лекар. Ти стой тук и се грижи за него.

Изтича до вратата, но се сети нещо.

— Вижте какво, не се плашете, но ще ви оставя и револвера. Просто така, за всеки случай. Връщам се веднага.