Агата Кристи - Седемте циферблата

Бъндъл за пръв път след свестяването си се огледа, разбра, че са в тайната стая и че вратата й е затворена. Навярно бе и заключена. Значи бяха пленници!

Отново извърна поглед към Бил. Той не бе отговорил на въпроса й и продължаваше да я гледа влюбено.

— Бил, мили — каза тя. — Стегни се. Трябва да се измъкнем оттук.

— Какво? — попита Бил. — А, да. Лесна работа.

— Вижда ти се лесна, защото любовта ти дава сили. И аз изпитвам същото. Всичко ми се струва лесно и осъществимо.

— Права си. Сега, след като знам, че ме обичаш…

— Престани! Започнем ли отново, няма да можем да поговорим сериозно. Ако не се стегнеш и не бъдеш разумен, може и да размисля.

— Няма да ти позволя. Нима допускаш, че след като веднъж съм получил съгласието ти, ще разреша да се отметнеш?

— А ти ще се опиташ ли да ме принудиш да направя нещо против волята си? — попита тя с престорена театралност.

— И още как!

— Наистина си голям сладур, Бил. Опасявах се, че ще бъдеш мекушав, но сега виждам, че няма такава опасност. След още половин час ще започнеш и да ми нареждаш какво да правя. Ох, пак започваме да говорим глупости. Хайде, Бил, трябва да се измъкваме оттук.

— Казах ти, че е лесно. Ей сега ще…

Спря, защото междувременно Бъндъл го стисна за ръката. Беше се навела и бе наострила уши. Да, не грешеше. Отвън се чуваха стъпки. Някой пъхна ключ в бравата и отключи. Бъндъл затаи дъх. Дали Джими бе дошъл да ги спаси? Или бе някой друг?

Вратата се отвори и на прага й се появи чернобрадият мистър Мосгоровски.

Бил веднага направи крачка напред и застана пред Бъндъл.

— Искам да поговорим насаме — каза му.

Руснакът не отвърна веднага. Започна да приглажда дългата си лъскава брада и се усмихна.

— Така значи — рече най-сетне. — Дамата обаче ще дойде с мен.

— Добре — рече Бил. — Иди с него, Бъндъл. Не се бой. Повярвай ми, знам какво говоря.

Бъндъл се изправи послушно. В гласа на Бил бе усетила нотка на властност, която я изненада. Изглеждаше съвсем самоуверен и говореше като човек, който владее положението. Какъв ли коз държеше?

Излезе от стаята и мина пред руснака, който й даде път. Последва я, затвори вратата зад себе си и я заключи.

— Оттук, ако обичате — каза мъжът.

Посочи й стълбището и тя послушно се заизкачва по него. Сетне влязоха в малка неугледна стая, за която Бъндъл реши, че е на Алфред.

— Почакайте ме тук, моля — каза Мосгоровски. — И пазете тишина.

После излезе, затвори вратата и я заключи.

Бъндъл седна на един стол. Главата продължаваше да я боли и й бе трудно да мисли. Успокояваше я мисълта, че Бил очевидно държи положението под контрол. Реши, че рано или късно все някой ще дойде да й отвори.

Времето течеше. Часовникът на Бъндъл бе спрял, но тя прецени, че е изминал около час, откакто руснакът я е довел тук. Какво ли ставаше? Какво всъщност се бе разиграло?

Най-сетне отново чу стъпки. Влезе Мосгоровски, който се обърна към нея със съвсем официален тон:

— Лейди Айлийн Брент, поканена сте на извънредно заседание на Дружеството на Седемте циферблата. Моля, последвайте ме.

Поведе я надолу по стълбите. Отвори вратата на тайната стая и Бъндъл влезе в нея. Дъхът й секна от удивление.

Пред очите й отново се разкри гледката, която първия път бе успяла да зърне през малкия отвор на шкафа. Маскираните фигури бяха насядали около масата. Още преди Бъндъл да излезе от вцепенението си, Мосгоровски седна на своето място и си сложи маската.

Този път обаче главният стол бе зает. Номер 7 бе там.

Сърцето на Бъндъл затуптя лудо. Застанала срещу него, тя впери поглед в смехотворната маска, която закриваше лицето му.

Номер 7 не помръдваше и Бъндъл остана със странното усещане, че излъчва някаква сила. Неподвижността му не бе причинена от слабост. Девойката изпита силно, почти истерично желание той да проговори, да каже нещо, да направи някакво движение, а не само да седи като паяк в паяжината в очакване на плячка.

Потрепери, когато Мосгоровски се изправи. Разнесе се гласът му, плътен, приятен и убедителен. На Бъндъл й се стори, че го чува някъде отдалеч.

— Лейди Айлийн, присъствали сте на тайно заседание на нашето дружество, без да сте поканена. Тоест налага се да се присъедините към нашите цели и нашите желания. Както навярно сте забелязали, мястото на Два часът е свободно. То е отредено за вас.

Бъндъл зина от удивление. Стори й се, че преживява невероятен кошмар. Нима наистина на нея, Бъндъл Брент, й предлагаха да се присъедини към една престъпна тайна организация? Дали са предложили същото и на Бил и той го е отхвърлил с възмущение?