Уилям Дийл - Еврика

Когато, стиснали юздите, Бен и Броуди излязоха на пътя, Арни Райкър седеше на верандата на своя хотел „Двата орела“ в югоизточния край на Еврика. Това бе най-голямата сграда в града — на три етажа, и плачеше за боядисване. Вътре се помещаваха публичен дом, най-голямата кръчма в Еврика и комарджийница, във фоайето имаше маса за билярд. Райкър бе облегнал стола на стената на хотела и клатушкаше крака на около педя от пода на верандата. Падаше си конте. Беше облечен в бежово сако и панталон и в риза на цветя с разкопчана яка и бе обут в лъснати до блясък черни обуща и гети.

Четирима от гангстерите му играеха билярд във фоайето. Родни Гилфойл се бе облегнал на масата и се целеше в една от топките. Беше запретнал ръкавите на осемнайсетгодишната си раирана риза. В ъгъла на устата му се поклащаше цигара. Той плъзна щеката по масата и се изправи. Беше висок към метър и осемдесет и бе слаб, ако не се броят бичият врат и биреното коремче, увиснало над панталона. Рижата му коса приличаше на сплъстено валмо. Гилфойл погледна през стъклото при входа и видя Бен и Броуди.

— Вижте, моля ви се! — възкликна той. — Малкото заливано тузарче и неговото приятелче.

Отиде на верандата, слезе по стълбите на дъсчения тротоар и докато момчетата минаваха покрай него, метна към тях угарката. Тя описа дъга покрай лицето на Броуди и отскочи в рамото на Бен.

— Ей, малкият! — провикна се Гилфойл към Броуди. — Кой е тоя с теб, дето го раздава толкова тежко?

Броуди изобщо не се колеба. Подаде юздата на Бен.

— Дръж коня — рече той на приятеля си, след което преметна крак през седлото и се приземи на дъсчения тротоар току пред рижата мутра.

— Какво искаш? — ухили се Гилфойл, пъхнал палци под тирантите.

Броуди не отвърна нищо. Само го измери от глава до пети — беше си спомнил какво го е учил баща му за уличните сбивания: „Огледай противника. Открий слабите му места. Постарай се да отклониш вниманието му. Удряй пръв. Цели се в носа. Болката е страшна. Противникът ти ще изгуби равновесие. Пусни кръв. Който пръв пусне кръв, той побеждава.“

Гилфойл беше с половин педя по-висок и с десетина килограма по-тежък. Но си беше тъповат, а оттам и тромав. И имаше лоши, развалени зъби.

— Дъхът ти е по-страшен и от самия теб — подметна Броуди. — Надушвам го чак оттук.

Арни Райкър се свъси и се наведе от терасата. Предните крака на стола тупнаха с трясък върху пода.

Усмивката на Гилфойл се изпари. Той изглеждаше озадачен.

Броуди само това и чакаше. Изрита го по пищяла. Бабаитът изквича като ранено псе, олюля се, посегна надолу да се закрепи и точно тогава момчето го фрасна с все сила по носа. Усети как костите се трошат, а хрущялът става на пихтия, по юмрука му се застича топла кръв.

С разкървавен нос Гилфойл заотстъпва назад. Броуди начаса го последва и го удари с лявата, а сетне и с дясната ръка по корема. Вбесен, Гилфойл изръмжа, замахна напосоки с ляв юмрук и халоса Броуди в ъгъла на окото. На момчето му се зави свят, главата му отскочи назад. Но това не го възпря. Броуди пристъпи напред и заби коляно в слабините на Гилфойл, който се свлече на четири крака, после му удари и мощно дясно кроше. Фрасна го по устата така, че чак го заболяха кокалчетата на пръстите, и усети как зъбите на рижия мъж се чупят.

Гилфойл се търкулна настрани по тротоара и падна възнак на разкаляната улица. Държеше се с едната ръка за размазания нос и изпотрошените зъби, а с другата — за слабините. По бузите му се стичаха сълзи.

Стиснал гневно юмруци, Райкър се изправи.

— Ставай! — изкрещя той. — Чуваш ли, ставай, ревльо такъв.

Гилфойл простена, отново се претърколи и се опита да се изправи, но беше зашеметен. Ръката му се хлъзна в калта и той отново се свлече. Изплю парче от зъб и размаза с длан кръвта по лицето си.

— Заемете се с тоя малък пикльо — изръмжа отвратен Райкър към другите три мутри, излезли на верандата да позяпат мелето.

Един от бабаитите се пресегна и взе бейзболна бухалка, и тримата заслизаха по стълбите.

Бен слезе от седлото, завърза конете и забърза към Вроуди. Трите мутри също се отправиха към момчето, което дори не трепна. Оглеждаше ги, докато вървяха към него. Реши да замахне с лява ръка към мъжа в средата и да фрасне с дясната по устата гангстера с бухалката — ако я изтръгнеше, щеше да изравни силите.

Но не му се наложи да го прави.

Върху тях падна огромна сянка — като от облак. Гангстерите вдигнаха очи, Броуди също погледна през рамо и видя Бък Толман, изопнал гръб върху пъстрия си кон — беше с широкопола шапка, русата му къдрава коса падаше по раменете. Лицето му бе изпръхнало, със силен загар, засукани рунтави мустаци и очи, сиви като кремък. Беше облечен в светло кожено яке с ресни по ръкавите. Шерифската значка бе закачена на кобура върху хълбока му. Толман изглеждаше огромен като надвиснала канара.