Уилям Дийл - Еврика

— Нямах и представа, Броуди, че ще бъде толкова прекрасно…

Домът за сбирки, както мъжете на Хълма го наричаха, беше кацнал на северното било в просторна сграда, служила някога за плевня и конюшня на собственик на конезавод от Сан Луис Обиспо. След смъртта на собственика Илай Горман купи имота.

Обнови плевнята, сложи й ламперия от тиково и махагоново дърво, прозорци и абажури с цветни стъкла и аспиден барплот, внесен чак от Париж. Покрай барплота бяха наредени четиринайсет високи стола, в основното помещение — огромно, с таван като в катедрала — имаше четиринайсет маси със столове, на всеки от които бе прикачена месингова табелка с името на члена на клуба: деветима живееха в огромните къщи, сгушени на Хълма. Другите петима имаха скъпи вили и идваха от Лос Анджелис и Сан Франциско само в края на седмицата и по празници.

Имаше още две помещения, в едното беше кабинетът на управителя, Уелдън Петигру, бивш портиер в хотел в Чикаго, а в другото се намираше телефонната централа, поверена на вдовицата Ема Шийлдс. Барманът Гари Хенеси бе „изписан“ от хотел в Ню Орлиънс и говореше на някаква смесица от ирландски и нюйоркски английски и канадски френски.

Клубът бе място, където магнатите се събираха да пушат пури, да пият коняк, да играят карти и чрез извънградските телефонни линии да поддържат връзка с фирмите и предприятията си в другия край на страната. В клуба нямаше ресторант. Ако някой огладнееше, храната се готвеше по къщите и се носеше от слугите.

Тази вечер в Дома за сбирки имаше по-особено събитие.

Тази вечер Илай Горман и Шеймъс О’Дел щяха да играят там покер.

Момчетата тръгнаха към стаичката на Броуди — уж да учат, но на бърза ръка се промъкнаха през гората и отидоха в Дома за сбирки — Бен стискаше в ръка театралния бинокъл на баща си. Влязоха на пръсти през задния вход, качиха се на таванския етаж и се промъкнаха в складовото помещение. Намериха си прикътано местенце, откъдето, без да ги усетят, да наблюдават какво става на долния етаж.

Всички маси бяха изтикани в дъното на огромното помещение с изключение на една, която заедно с три стола бе сложена в средата, под полилея. На около метър и половина от нея, точно срещу мястото без стол, на подкова бяха наредени шест от високите столове, зад отсрещния стол бяха наслагани още шест. Между столовете и масата в центъра имаше празно пространство, ако не се броят няколкото месингови плювалника. Пред всеки стол на масата имаше големи пепелници, чаши и гарафа от скъпо стъкло. Полилеят хвърляше върху масата кръг светлина. Дванайсетте стола бяха извън него и тънеха в мрак. От подредбата в помещението Броуди стигна до заключението, че на играта ще присъстват дванайсетина души, шест от които щяха да седят с лице към празното място на масата, а другите шест — срещу човека, който ще раздава картите. Зад двамата играчи нямаше да има никого.

Началото на играта бе насрочено за осем вечерта. Дотогава оставаше четвърт час.

Пръв се появи Бък Толман, понесъл голяма пътна чанта. Той сложи якето си на облегалката на средния стол. Беше облечен в яркочервен елек, бяла риза със синя връзка и панталони от светлокафява кожа. Никога досега момчетата не го бяха виждали толкова изискан. Седна на стола и ревна през помещението на Хенеси:

— Едно кафе, ако обичате, господин Хенеси. Сложи чантата отдясно, отвори я, извади десет чисто нови тестета и ги подреди едно до друго пред себе си. Хенеси, който за случая се беше издокарал в смокинг, донесе кафето и го остави до лакътя на Толман, който му кимна.

Сеирджиите започнаха да влизат един по един и да се настаняват по наредените на дъга столове.

Илай Горман се появи две минути преди уречения час. Беше облечен в тъмносин костюм със златен ланец, поклащащ се между горните джобове на жилетката. Носеше черна докторска чанта. Ръкува се с Толман и сложи чантата върху масата.

Столът му се падаше точно под момчетата. Илай седеше с гръб към тях, но Броуди погледна през театралния бинокъл и се увери, че през дясното рамо на мъжа ще виждат картите, които са му се паднали.

Горман извади дебел пакет нотариални актове, прихванати с връвчица, и го остави до колодите. Сетне извади и няколко пачки от по десет-, двайсет- и стодоларови банкноти, подреди ги на купчинки и отброи десет хиляди долара.

О’Дел закъсня с пет минути и влезе с гръм и трясък в помещението. Беше облечен в крещящ светлосин костюм, в карирана риза с разкопчана яка, носеше сиво бомбе, което закачи на страничната облегалка на стола. Вещите му бяха в кожено куфарче. Сложи нотариалните актове до тестетата карти, но от другата страна на пакета на Горман. Отдели десет хиляди в банкноти от по десет и сто долара.