Уилям Дийл - Еврика

После шерифът им раздаде по една карта така, че да я видят всички. О’Дел: вале пика. Горман: четворка каро.

— Печели валето — оповести Толман.

О’Дел заложи двеста долара. Горман хвърли същата сума.

Толман:

— Сега подът е шестстотин долара. Раздаде им втората открита карта. О’Дел: тройка спатия.

— Вале и тройка — съобщи шерифът. Горман: вале спатия.

Толман:

— Вале, четворка. Залагат валето и четворката. Горман се взря отново в картите.

— Аз съм пас.

О’Дел заложи сто долара. Чак тогава Горман го последва.

Толман:

— Подът е осемстотин долара. О’Дел: вале купа.

— Двойка валета и тройка спатия — рече Толман. Горман: тройка купа.

— Вале спатия, четворка каро, тройка купа. Залага двойката.

О’Дел прокара бързо език по долната си устна. Захвана да дърпа от купчината стотачки.

— Осемстотин — подвикна той.

Най-неочаквано хората в здрача започнаха да шушукат.

— Тишина, господа — скастри ги тихо шерифът. — Релансът е осемстотин долара. Подът е хиляда и шестстотин.

Горман се взря в трите обърнати карти: вале, четворка каро, тройка купа. Погледна през масата О’Дел, лепнал си нещо като усмивка.

— Приемам — оповести той. Толман въздъхна тежко.

— Подът е три хиляди и двеста долара. Карти. Раздаде на О’Дел последната карта, която виждаха всички: асо спатия.

— Двойка от валета, тройка и асо спатия — съобщи шерифът.

Горман обърна четворката каро.

— Три карти за кульор.

Той погледна Горман, който дори не трепна.

— Пак залага двойката. Подът е две хиляди и четиристотин долара — допълни шерифът.

Обади се и О’Дел.

— Ще ти улесня живота, мой човек.

Отброи двайсет стодоларови банкноти и ги метна в банката.

— Релансът е две хиляди — рече Толман. Погледна Горман, който се бе вторачил в О’Дел. — С две хиляди плащате последната карта. Подът е четири хиляди и четиристотин долара.

Горман се поколеба. Дали това не беше блъф, за да продължи да залага? Защо ли О’Дел залагаше толкова ниско?

Горман отново се взря в ръката му. Двойка валета, асо, осмица. Какво ли можеше да му се падне? Три валета или три аса. Горман държеше четвъртото вале спатия и едно асо. Значи противникът му имаше в закритите карти или двойка осмици, или двойка някакви други карти. Освен ако и трите му покрити карти не бяха осмици, той не можеше да има каре. Вероятността да държи кульор или кентфлош беше нулева. Имаше най-много фул. При положение че в картите които се виждаха, О’Дел имаше двойка валета, Горман стигна до извода, че той държи заедно със скритите карти или две двойки — валета и може би аса, или фул до вале.

Илай щеше да разбере, след като им раздадяха и последната покрита карта. Ако му се паднеше фул, той щеше да е пас с надеждата, че О’Дел ще тръгне да залага — нищо чудно и да победи.

В този момент бе достатъчно да има фул, каре или кульор, за да бие Горман.

Горман изравни мизата от две хиляди долара. — Подът е шест хиляди и четиристотин долара. Откъм зрителите в мрака се чу възглас. Хенеси донесе на Толман поредното кафе — шестото за вечерта, той си пое въздух и отпи.

Последната карта.

Горман загледа как О’Дел хвърля едно око на обърнатата към масата карта, от което разбра, че противникът му е събрал фул, вероятно от валета и двойка аса или осмици.

Горман вдигна похлупената върху масата карта, погледна я и пак я обърна върху плота.

Броуди успя да я зърне за миг. Тройка каро. „Две тройки! — помисли си момчето. — Какви ли са другите две карти, обърнати към масата? Дори и да държи още една тройка и двойка валета, О’Дел пак ще го бие със своя фул. Това беше ръка, с която Илай нямаше как да блъфира.“

О’Дел направи точно каквото и очакваше Горман. Пас. Или имаше две двойки и блъфираше, или не му бяха дошли карти. Ако блъфираше, явно бе решил, че с кульора Горман ще заложи, след което той ще вдигне мизата и ще го победи.

О’Дел притегли с ръка парите и преброи стодоларовите банкноти. Горман продължи да го наблюдава с безизразен поглед. На О’Дел му бяха останали шест хиляди и деветстотин долара.

Той плъзна очи към отсрещния край на масата, където Горман бе подредил парите си на купчинки. Не беше трудно да ги преброи: шест хиляди и седемстотин долара.

Горман продължи да го гледа втренчено. След минута — две О’Дел най-сетне измести очи и запали цигара.

Горман заложи сто долара.

С този реланс купчинката на О’Дел намаля на шест хиляди и осемстотин долара, а на Горман — на шест хиляди и шестстотин.