Уилям Дийл - Еврика

Хенеси наля в чашите им вода. О’Дел си поръча ирландско уиски. Хенеси погледна и Горман, но той само поклати глава. Барманът се скри в сумрачното помещение.

На масата имаше двайсет хиляди долара.

Толман оповести:

— Уважаеми господа, ще играете покер. Аз ще раздавам картите. Ще играем покер с по пет и седем карти, ще имате право да заменяте по три карти. При кентфлош и кульор победител е онзи, който има карти с по-висока стойност. Релансът е десет долара. От играта отпада първият, който не може да отговори на залога. Победителят печели всичко, и нотариалните актове за поземлените парцели, и двайсетте хиляди долара. По всяко време всеки от играчите може да поиска ново тесте карти. В такъв случай пръв карти получава другият играч. Ще хвърля жребий, за да определя кой пръв ще избира тесте. После ще теглите карта за определяне на първата игра. Всеки може да поиска по всяко време почивка от четвърт час. Някакви въпроси?

Въпроси нямаше.

Бен се доближи до ухото на Броуди:

— Какво е това „реланс“? — прошепна той.

— Най-малкият залог, който можеш да правиш.

— Тогава да започваме — подкани Толман. — Стиснете си ръцете, господа.

— А, без тия! — тросна се О’Дел.

Горман погледна Толман и сви рамене. Извади от джобчето на жилетката пенсне и го закрепи на върха на носа си. Толман запремята в дланта си сребърна монета.

— Ези — сопна се О’Дел.

Монетата тупяа върху масата и се завъртя — падна се тура. Горман избра една от колодите, а Толман разкъса запечатаната обвивка, извади джокерите и ги пусна в пътната чанта. Разпростря картите върху масата, разбърка ги и цепи, след което ги поднесе на играчите. Горман изтегли осмица, О’Дел — вале.

— Вие, господин О’Дел, определяте играта.

— Играем на пет карти — оповести той с писклив глас, съвсем различен от гласовете на Толман и Горман.

— Правете залозите — подкани шерифът.

О’Дел метна насред масата десет долара, Горман отговори.

— И така, играем покер с пет карти, първата карта е закрита — поясни Толман.

Отново разбърка няколко пъти картите и ги изви на дъга. Сложи тестето пред О’Дел, който цепи.

Толман раздаде първата карта на Горман. И двамата получиха по една карта, обърната към масата, и по още една, която всички виждаха. Илай повдигна ъгълчето на закритата карта: шестица купа.

Изтегли четворка спатия. На О’Дел му се падна седмица каро.

— Печели седмицата. Релансът е двайсет. О’Дел заложи двайсет долара. Горман изравни. На пода имаше шейсет долара.

Трето раздаване, втора открита карта: на О’Дел му се падна дама каро, на Горман — деветка купа. Толман:

— Печели дамата. Подът е шейсет.

О’Дел отново направи двоен реланс. И този път Горман изравни.

Сто и осемдесет долара в банката.

Трета открита карта: на О’Дел му се падна седмица спатия, на Горман — двойка пика. С двойка седмици водеше О’Дел. Горман имаше деветка от по-висока боя. Предстоеше им да получат по още една карта.

Горман дори не трепна, когато погледна над очилата, сетне извърна отново очи към картата си и впи поглед в О’Дел.

Дотук с картите, които се виждаха, водеше О’Дел. Горман щеше да спечели само ако при последното раздаване му дойдеше още една деветка, с която да има двойка деветки, и на О’Дел не му се паднеше седмица, с която да направи тройка. О’Дел погледна крадешком обърнатата към масата карта. Горман продължи да го наблюдава, да изучава изражението му, да дебне дали той няма да трепне и да се издаде. С картата, която не се виждаше, О’Дел можеше да направи тройка от седмици или две двойки с някоя от останалите три карти. Имаше преимущество.

— Подът е сто и осемдесет — каза Толман.

О’Дел метна пачката. Горман загуби, противникът му загреба с длан банкнотите и ги струпа набързо до левия си лакът. При първото раздаване Горман беше изгубил деветдесет долара.

Играта продължи. Хенеси дойде нечуто като призрак и напълни чашите.

Печелеше ту единият, ту другият. Броуди не сваляше театралния бинокъл от дланта на Илай и остана изумен, когато той загуби при покера с пет карти, макар че ръката му беше по-силна, после загуби отново, въпреки че с обърнатата към масата карта имаше кульор, а О’Дел — само тройка. В една от игрите със седем карти Илай заложи голяма сума и поиска О’Дел да покаже ръката си, а после, въпреки че картите му бяха по-силни, остави противника да прибере пода.

В тъмното проблесваха огънчетата на пурите и цигарите, пушекът се кълбеше нагоре. Играта продължаваше. При покер с пет карти и с право на замяна Илай имаше четири купи и изтегли пета. О’Дел смени две от картите си. Заложи двеста долара и Илай отвърна на мизата. О’Дел държеше три попа.