Уилям Дийл - Еврика

— Предпочитам да му тегля куршума.

— Добре, ще ви дам три долара.

Каруцарят се втренчи в трите сребърни монети.

— Ти не си добре — отсече той. Но взе монетите и разпрегна коня.

Броуди язди коня цели десет километра без седло, за юзда използваше въженце. Жребецът успя да го хвърли четири пъти, момчето бе цялото ожулено, на бузата му се синееше оток, единствената му ризка беше раздрана. В края на линията се качи на каруца, която отиваше в Еврика, и завърза отзад коня, когото бе кръстил Циклон. Последните шест километра до билото на хълма и имението на Горман измина по пътеката нагоре по стръмнината, като теглеше след себе си жребеца.

Илай още помнеше деня, когато Броуди бе довел животното — изпосталяло, с ребра, които се брояха като на музеен скелет, и с хълбоци, нашарени до кръв от камшика, с очи, в които се четеше ужас. — Ще се грижа за него, ще му плащам храната — беше се примолило момчето. — Приспадайте я от надницата ми. Старият Горман само се бе усмихнал.

— Е, все ще намерим пари за храна — беше рекъл на малчугана. — Възхищавам ти се, Томас. Имаш голямо сърце, а това е истински дар. Но конят надали струва и три долара. Броуди се бе грижил за Циклон като за малко дете, докато той оздравя и се възстанови. Конят не даваше да го язди никой друг, дори някой да се покатереше на седлото, тутакси го хвърляше от гърба си. Двамата си бяха много предани.

— По рождение обичаш животните — отбеляза Горман и тръсна пепелта от върха на пурата. — Гледал съм те как се отнасяш с конете и кучетата. Възхищавам ти се. — Дай да се поразходим — кимна Илай към пасището. Тръгнаха един до друг, Циклон заситни зад Броуди. — Мислил ли си какво ще правиш, като завършиш училище? След половин месец Бен заминава за Източното крайбрежие, ще продължи образованието си в Харвардския университет. А ти? В Лос Анджелис има много добър щатски колеж. Дали да не запишеш там право?

— Аз такова… Не съм достатъчно умен.

— Не бъди несправедлив към себе си, Томас.

— Изкарвам все тройки. Случва се да ми пишат по някоя четворка и дори петица, но Най-много са тройките.

— Има и друго мерило за ума освен оценките. Бен е умен за предприемачество. Някой ден ще ръководи фирмата ми, ще носи отговорност за долината. За онова, което става в нея. Той обаче има нужда от човек, който да е умен в друго, на когото може да има пълно доверие.

— Например да се занимава с типове като Гилфойл, ако почнат да важничат ли?

— Говоря ти за човек, който е наясно защо типове като Гилфойл са тъкмо такива и който може да се справя с тях. Това никога няма да е по силите на Бен.

Броуди раздели ябълката, която носеше, на две и протегна едната половинка на коня.

— Аз… — подхвана момчето, но не се доизказа. — Какво?

— Не искам цял живот да бъда побойник.

— Не съм казвал да бъдеш побойник. Казах само, че се иска особена дарба, за да излезеш на глава с побойниците. Синът ми не я притежава.

— А аз я имам, защото съм израсъл сред тях, така ли, господине?

— Да, израсъл си сред тях. Сега видя и обратната страна на медала. Иска ми се да те изуча.

— Дайте да не се връщаме на това, господин Илай. Ще ме разглезите.

— Щял съм да го разглезя! Вече стоиш над тези неща, Томас. Но железниците са тежък бизнес и освен остър предприемачески нюх и прозорливост, за тях се иска човек, който да предугажда неприятностите и да ги преодолява.

— И този човек съм аз?

— Да, виждам у теб такава сила.

Бяха стигнали края на ливадата до високата ограда, бележеща ръба на урвата. Зад двете съседски къщи и имението на О’Дел на юг проблясваха светлинките на Еврика.

— Първия път, когато видях долината, в мен се роди мечта, която е жива и досега — прошепна Илай, сякаш си говореше сам. Представям си уютни домове за работниците. Представям си как в тази долина в благоденствие ще живеят добри хора. Представям си как Бен и Изабел Хофман — харесват се още от малки — създават тук, сред тази красота, семейство. Представям си и как ти пазиш гърба на Бен, как браниш закона. Това обаче няма да стане, докато О’Дел притежава половината долина и Райкър и отрепки като него се разпореждат в Еврика.

— Нали Бък Толман брани закона, господине?

— Бък е почтен човек, но вече е прехвърлил петдесетте. Затваря си очите за комара, публичните домове, пиянството и побоищата. Държи всичко под контрол, но е свикнал, Томас, да се налага със сила. Той идва от друго време. Мечтата ми за долината няма да се сбъдне никога, докато хора като Бък допускат типове като Райкър да си разиграват коня. Мечтата ми няма да се сбъдне и докато на пътя ми стои О’Дел, който прави каквото си иска. Ще изсече дърветата, ще вдигне заводи и фабрики за целулоза, коптори за работниците. Градът ще заприлича на Милтаун, ще се превърне в бордей.