Уилям Дийл - Еврика

— Имахме неприятности в Еврика — промълви той, да не би Бен да го изпревари и да изтърси някоя лъжа.

Илай вдигна очи и се втренчи в сина си. Каза спокойно ала твърдо:

— Какво сте търсили в Еврика?

— Отбихме се да пийнем нещо безалкохолно в дрогерията.

— Толкова ли не се сетихте да си вземете манерка? Шише с вода?

— Взехме, но дадохме и на момчетата от Милтаун, господине — намеси се Броуди. — Те не си носеха…

— И после какво?

— Ами после… после имаше малко спречкване — отвърна Бен.

— Какво спречкване? Да не сте приказвали с някого?

— Да — потвърди Бен.

— И са ви нагрубили? Момчето кимна.

— Толкова силно, че окото на Томас е насинено? Обиди, които прелитат във въздуха и оставят цицини?

Единствен Илай се обръщаше към Броуди с първото от двете му малки имена.

— Сбих се, господине — уточни той. — С един тип, казва се Гилфойл.

— Нарече ме „зализано тузарче“ — допълни Бен.

Мади се сепна от чутото и вдигна очи от чинията. Илай продължи да се храни.

— И ти си се застъпил за Бенджамин, така ли? — обърна се той към Броуди.

Момчето се взря в коленете си.

— Каза го на мен, не на Бен. Пък и Бен… той е по мисленето, докато аз… аз съм по…

— По свиването ли? — попита Илай, като изимитира пелтеченето на Броуди. — Ум и юмруци, а?

— Нещо такова, господине.

— Погледни ме, Томас. Не се извръщай, това е признак на слабост. Винаги гледай хората в очите.

— Да, господине.

— Наистина си много умен младеж, Томас. Буйничък си, но то е от ирландската ти кръв. Не се подценявай. Това, че те бива да се биеш, съвсем не значи, че си глупав.

— Да, господине. Илай погледна Броуди.

— Кой е този Гилфойл, онзи тип, младичкият, дето работи при Райкър ли?

Момчето кимна.

— И си е търсел с кого да се сбие, така ли? Броуди кимна отново.

Илай погледна синината върху окото му.

— Той е много по-едър от теб.

— Само да знаеш, тате, какъв му фрасна Броуди — подхвана Бен. — Онзи гадняр…

— Бени, много те моля! — намеси се майка му.

— Извинявай, мамо. Броуди го удари само веднъж и онзи…

— Разбрах, разбрах — прекъсна го бащата. — Размазал го е. Радвам се, че си победил, Томас. Но съм забранил и на двама ви да ходите в Еврика — именно по тази причина. Ясно ли е?

Двете момчета кимнаха.

— Имаш ли да добавиш нещо, майко?

— Не одобрявам свиванията — рече тя спокойно. — Но понякога, Илай, човек трябва да брани честта си.

— Да, скъпа, така е. Ала важното в случая е, че изобщо не е трябвало да ходят там. — Той се прокашля и добави: — Е, стига сме приказвали за това. Дайте да си гледаме вечерята.

Пълната месечина светеше по-ярко от фенерите, мигащи в четирите края на широкото пасище. Броуди беше окъпал двата коня и бе прибрал дорестия в конюшнята. Сега решеше белия с бавни, нежни движения, приглаждаше козината му и оплетената грива и му говореше тихичко, почти шепнешком.

— Хубаво потича днес, нали, Циклон? Жребецът изпръхтя и тропна леко с копито.

Броуди го помилва по перчема, потупа го по врата, разтърка гладката му муцуна.

— Обичаш да препускаш по плажа, нали? Приятно е да тичаш по пясъка.

Жребецът отново изпръхтя и се извърна. В мрака зад момчето мъждукаше върхът на пура.

— Много го обичаш това животно, нали, Томас? Броуди се стресна, макар да знаеше, че господин Илай имаше навика да се разхожда по мерата, докато си пуши вечерната пура. Никога не пушеше в къщата — госпожа Горман ненавиждаше миризмата на тютюн.

— Циклон е първото нещо, което съм притежавал някога, господине. Спазарих го за три долара, представяте ли си! Но е голям красавец, нали?

— Благодарение на теб.

— И на вас, господине — отвърна момчето.

Белият жребец, създаден за езда, теглеше заедно с мускулест впрегатен кон каруца, натоварена с траверси. Белият кон се напрягаше със сетни сили, но нямаше яките крака на впрегатния. Каруцарят — едър сприхав мъж, през цялото време го шибаше с камшика.

— Ах, мързеливец такъв! — дереше се той. — Не ставаш за нищо!

Скочи от каруцата и извади от задния си джоб пищов. Броуди, който онова лято работеше на железницата, скочи от каруцата и се завтече към човека.

— Не го убивайте! — примоли се той. Мъжището го изгледа на кръв.

— Ти пък кой си? — ревна той. — Разкарай ми се от главата!

Вдигна пищова и го насочи към главата на коня.

— Ще го купя — викна момчето.

— С какво?

Броуди носеше в джоба си пет сребърни монети от по един долар — заплатата му за седмицата.

— Два долара — рече той. — Ще ви броя два долара. Извади две монети и ги протегна към мъжа.