Джон Кейс - Синдромът

„1. Да изпратя факс до Нюман.

2. Урна — «Албион» — събота.

3. «Амелгамейтид» — документи — паметна бележка до Слоу.

4. «Виза»: колко ми е лимитът?“

Замисли се за момент. Нещо друго? Имаше и още нещо. Спомни си.

„5. Завещание.“

Още не го бе прочела. Само му бе хвърлила един поглед в апартамента на Ники. Което бе достатъчно, за да разбере, че тя е изпълнителят.

Погледна часовника си — 9:15. Следобед имаше среща с Къртис Слоу, за да обсъдят някои от „тревожните“ документи по делото „Амелгамейтид“. В интерес на истината, дори не бе завършила систематизирането на материалите, не беше дописала и паметната бележка за онези, които трябваше да се опитат да защитят фирмата. Просто нямаше време — не й бе стигнало — и нямаше да има време и в близките дни. А трябваше да намери.

Всъщност трябваше да си вземе почивен ден, дори два, но как можеше, когато главата й беше пламнала от тази история с „Амелгамейтид“? Необходимо бе много време, за да бъде включен друг човек. А и това беше първото значително дело, върху което работеше, откакто бе постъпила във фирмата. Ако го оставеше по средата… е, можеше спокойно да си търси работа като продавачка на билети за паркинг.

„Номерирай нещата — каза си тя. — Просто направи това, което трябва да направиш — едно нещо да е, но да е навреме.“

Изпрати факса до господин Нюман. Задраскано. После набра номера, напечатан на гърба на „Виза“-картата и със стиснати зъби изслуша дълъг и неуместен запис. Накрая чу това, което й трябваше, набра номер осем и научи, че цената за кремацията на сестра й няма да надхвърли лимита на кредитната й карта. Всъщност беше изненадана да разбере, че има повече от две хиляди долара в сметката — резултат от скорошното повишение до равнище „Платинена карта“.

Задраска и тази точка и се почувства по-добре.

Отиде в спалнята, облече се, прекара четката през косата си и набързо се гримира (сенки, червило, малко фондьотен). После грабна ключовете, махна на Джак и се спусна към вратата.

След секунда се върна за лаптопа на Ники. Защо да не го използва, докато не й донесат новия? Не обичаше да остава без компютър. Дори и този… помисли си тя, затваряйки вратата зад себе си, но ако трябваше да го носи в съда, би трябвало да намери по-подходяща чанта от яркорозовия сак, който бе използвала Ники.

В офиса откри, че Слоу й е оставил бележка, в която се казваше, че излиза да обядва — така че какво би казала за утре? Тя си отдъхна — така щеше да има възможност да се занимава още един ден с документите на „Амелгамейтид“. И да се заеме със завещанието.

Извади го от чантата на лаптопа с нотка на тъга. Не можеше да подмине трагичния факт на смъртта на сестра си, придружен нелепо от това рекламно флагче в горния край на документа за последната й воля.

Досега не се бе занимавала със завещания. Може би трябваше да го отнесе в канцеларията на съда, да закрие банковите сметки на сестра си, да се оправи със застраховката (ако имаше такава) и…

За първи път осъзна, че в материалното състояние на Ники има нещо странно. Нейният европейски приятел (или по-точно родителите му) бяха прехвърлили сериозна сума на нейна сметка — половин милион долара. Парите сигурно бяха инвестирани някъде и само от лихвите биха носили двайсет и пет хиляди долара годишно. Но дори при такъв апартамент в Джорджтаун и с двете посещения седмично при психоаналитик, Ники не би могла да изразходва състоянието си за четири години. Без дори, както изглеждаше, да е ходила някъде през това време.

Мисълта, че би могла да наследи тези пари, с които да плати студентските си заеми, я накара да потръпне и същевременно да изпита чувство на срам. Тя не искаше парите на Ники. Така беше, макар че… Не би искала смъртта на сестра й да стане за нея нещо като печалба на лотария.

Зачете.

„Второ: Нареждам всички разходи по погребението или кремацията да бъдат изтеглени от моите сметки;

Трето: Завещавам сумата от 5000 долара и моето куче, Джак, на актьора и портиер Рамон Тутиерес-Наваро, тъй като знам, че ще е толкова мил към животинчето, колкото беше и с мен;“

Ейдриън впечатлена поклати глава. Рамон щеше да е щастлив, защото и двамата с Ники имаха еднаква слабост към Джак — и кой не би имал слабост — пък и толкова пари… Да остави завещание беше нещо толкова нехарактерно за Ники…

„Четвърто: Завещавам на любимата си сестра Ейдриън Коуп всички дъги, които би могла да намери сред моите вещи, реални или въображаеми.