Джон Кейс - Синдромът

Тя се обади на погребално бюро „Албион“ което беше почти в началото на списъка. Мъжът, с когото се свърза, говореше с мекия и доверителен тон на търговец на употребявани коли. Тя прекъсна увертюрата му и му обясни, че няма интерес към специалните услуги; без да губи темпо, той й предложи „най-икономичната“ възможност, която не включваше „бдение“ или „служба“, и я попита дали иска „класически“ или „основен“ ковчег. И при това положение стана ясно, че и най-простото погребение струва хиляди долари.

С копринения си глас господин Барет от „Албион“ й съобщи сумата, като добави: „Приемаме повечето от големите кредитни карти, с изключение на Американ Експрес“. Ейдриън замълча по въпроса на разходите и той й напомни, че „държавата често пъти оказва помощ при подобни случаи“.

Тя се поколеба отново. Представяла си беше прилично погребение за сестра си, с приятелите й, с роднините, събрани за упокойната молитва, за да си припомнят за нея. Но в действителност това не можеше да се случи. Беше погледнала в компютъра на Ники и не бе открила никакво име. Само Ейдриън, Рамон, домакинът на сградата и нейният шаман. И разни магазини: „Амтрак“ и „Авис“. „Том Юм Тай“.

Истината беше, че Ники не бе имала никакви приятели. Абсолютно никакви.

— А какво е положението при… кремирането? — избъбри Ейдриън и усети как на другия край погребалният директор задържа дъха си.

— Да, това също е възможно — отвърна той след миг.

— Добре — отвърна Ейдриън така остро, че Джак наостри уши, — да се спрем на това тогава.

— Кремираме само два пъти седмично — въздъхна Барет. — Вторник и петък. Така че едва в събота ще можем да…

— Събота, добре!

Но дори и след като се спря на тази „алтернатива“, Ейдриън се чувстваше неудобно. „Би трябвало да има църковна служба — помисли си тя. — Поне нещо.“

Уточниха останалите подробности, включително номера, датата и крайния срок на кредитната й карта „Виза“, както и избора на урна за праха на покойната. Най-икономичната се оказа синя кутия с твърди стени — „наистина доста стилна“. Ейдриън не можеше да приеме идеята за „кутия“ и настоя за урна, „класическа“. Да, тя сама щеше да вземе урната, след като „процедурата“ бъде изпълнена.

— Лично ли ще я вземете? — попита Барет. — Или искате да ви я пратим? Може да използваме експресната…

— Ще я прибера лично — отвърна Ейдриън.

„Експресна служба. Искат да ми изпратят сестра ми със служебна пратка.“ Затвори телефона и избухна в сълзи. Джак надигна муцунката си и въпросително изръмжа.

Ейдриън обърса сълзите си и отиде до кухненската маса, за да си направи списък.

Винаги беше готова да се заеме с някакъв списък, за да въведе ред в хаоса, дори и когато това ставаше само на хартия. Когато почина Марлина, Ейдриън помогна на Дек да се оправи с вещите на осиновителката си. Стигна и до детските албуми; спомените, попълнени от Марлина: дебело томче за всяко дете. В албума на Ники имаше валентинки, изрязани от салфетки, изкуствена коприна и червена разтегателна хартия. Необикновени, дори великолепни рисунки със светещ маркер. Майсторски изрязани снежинки. Стихотворения. А в томчето на Ейдриън — детски картинки, няколко малки човечета от папиемаше и списъци от детството, грижливо напечатани на дебела хартия.

„1. Измиване на зъби.

2. Оправяне на легло.

3. Изяждане на закуската.

4. Игра.“

Да, тя беше момиче, на което трябваше да се напомня „да си играе“. За разлика от спонтанната и хаотична Ники, чието мото беше „Играй на воля“. В сравнение с прелестната и зрелищно непокорна Ники Ейдриън беше „доброто“ момиче. Ники никога не вършеше нищо, без да се изтощи докрай, никога не се прибираше навреме за вечеря, закъсняваше за срещите и винаги намираше начин да прехвърли на някого училищните си задачи. Ники винаги беше в беда и все пак… Всички я обичаха. Тя огряваше помещението, толкова силно, че понякога на човек му се искаше да отмести очи. А и как да повярваш, че някой толкова хубав и жизнен може да е толкова дързък — и толкова смешен. Как можеше някой да бъде толкова… блестящ и… да се превърне в отшелник?

Това винаги я учудваше и я караше да потръпва.

Що се отнася до нейните списъци, предназначени да поддържат реда около нея, последният включваше: „Вечеря с Ники“. Но не предвиждаше „Албион“, погребална урна или снайперска пушка.

Ейдриън поклати глава и отвори органайзера, в които пазеше списъци за различните си дейности и номерираше нещата, които трябваше да свърши: