Патриша Корнуел - Фронт

— Съжалявам. Не исках да го казвам…

— Току-що го направи.

— Май прекалих с изразяването на мнението си за твоя приятел репортера.

Има предвид Кал Трад. Ламонт не желае да го слуша.

— Да видя дали мога да го кажа по-деликатно — казва Мик.

Трудно й е да се изнерви, но тя познава предупредителните признаци. Стягане в гърдите, леден полъх по тила, прескачане в иначе спокойния ритъм на сърцето й.

— Какво ти е казал?

— Повече ме е грижа ти какво си му казала. Да не си го озлобила по някакъв начин? — изтърсва Мик.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Може да си го обидила по някакъв начин. Например с оная новина за първа страница, която даде миналия месец на „Глоуб“ вместо на него.

— И защо трябва да му давам големи новини? Та той работи за студентски вестник.

— А можеш ли да се сетиш за друга причина да иска да ти го върне за нещо?

— Хората никога не се нуждаят от причини.

— Ютуб. Пуснато е преди няколко часа. Честно казано, не знам какво да правим.

— С кое? А и твоята работа е винаги да знаеш какво да правиш, за каквото и да става дума — отвръща тя.

Мик става от дивана, отива до нея, застава зад компютъра й и влиза в Ютуб.

Видеоклип.

Карли Саймън пее „Толкова си суетна“, докато Ламонт влиза в дамската тоалетна, спира пред умивалника и отваря чантата си от щраусова кожа. Започва да оправя грима си, конти се, изучава лицето си от всеки ъгъл, оглежда фигурата си, експериментира с копчетата на блузата си, кое да закопчае, кое да остави разкопчано. Опъва си полата, оправя си чорапогащите. Отваря широко уста, разглежда си зъбите. Звучат думите от собствената й предизборна кампания: „Да сложим край на престъпността. Моник Ламонт за окръжен прокурор на Мидълсекс“.

А в края на клипа вместо белезници щракат зъбите й.

— И затова ли намесваш Кал? — свирепо пита тя. — И моментално решаваш, че е негова работа? На какви основания?

— Превърнал се е в твоя сянка, следва те навсякъде. Незрял е. От едно колежанче може да се очаква подобно нещо…

— Ама че сериозни доводи. — В тона й има сарказъм. — Слава Богу, че аз съм окръжният прокурор, а не ти.

Мик се опулва насреща й.

— Нима го защитаваш?

— Не би могъл да го направи — отвръща тя. — Който и да е записал това, очевидно е бил в дамската тоалетна. Жена, с други думи.

— Това типче като нищо може да мине за мацка…

— Мик, той ме следва като пале, въртеше се около мен през цялото време, докато бях в училището „Кенеди“. Не е имал време да се направи на травестит или да се скрие в дамската тоалетна.

— Не знаех…

— Разбира се, че няма да знаеш. Нали не беше там. Но си прав. Първото правило на занаята винаги е да откриваш кой ме е предал. — Започва да крачи напред-назад. — Най-вероятно някоя студентка в тоалетната ме е видяла през открехнатата врата и е записала всички тези глупости с мобилния си. Това е цената да си публична фигура. Никой няма да вземе този клип на сериозно.

Мик я зяпа, сякаш току-що е паднала от рафт и се е пръснала на парчета — като някои от безценните й стъклени изделия.

— Освен това важното е дали изглеждаш добре. И с радост мога да кажа, че изглеждам. — Тя пуска отново клипа, окуражена от екзотичната красота на лицето си и съвършените зъби, от добре оформените крака и бюста, на който би завидяла не една жена. — Запомни това, Мик. В крайна сметка нещата не са чак толкова зле.

— Не бих казал — отвръща той. — Губернаторът се обади.

Тя спира да крачи. Губернаторът никога не се обажда.

— За Ютуб — казва Мик. — Иска да знае кой стои зад това.

— Да бе. Все едно аз знам.

— Който и да го е направил, положението е неловко. А когато ти си представена в лоша светлина, същото се отнася и за него, защото той е човекът, който…

— Какво точно каза? — пита тя.

— Не говорих директно с него.

— Разбира се, че не си говорил директно с него. — Гневното крачене се подновява. — Никой не говори директно с него.

— Дори ти.

Сякаш има нужда да й се напомня.

— И то след всичко, което направи за него — добавя Мик. — Не си го виждала нито веднъж. Никога не отговаря на обажданията ти…

— Това може да се окаже нашата възможност — прекъсва го тя. Мислите й са като билярдни топки, пръскащи се по масата и попадащи в джобовете. — Да. Точно така. Най-доброто отмъщение е успехът. И тъй, какво ще правим? Ще превърнем този гаф с Ютуб в мое преимущество. Във възможност да получа аудиенция при Негово височество и да получа подкрепата му за новата ми инициатива срещу престъпността. Ще се заинтересува, когато разбере какво има за самия него във всичко това.