Патриша Корнуел - Фронт

— Което според мен е страхотно.

— Да бе. Щатската полиция мрази Фронт. Ламонт не може да понася Фронт. И ето ти съвпадение — централата му се намира в Уотъртаун. Затова те насъсква срещу нас и се мъчи да ни изкара малоумници като ченгетата от Кийстоун. Трябва ни някакъв външен супергерой, който да дойде да ни спаси задниците, за да може после Ламонт да разправя на всеки колко важна е щатската полиция и как трябва да получава още и още подкрепа и финансиране. А най-сладкият бонус е, че отново може да се захване с мен и да ме изкара пълен боклук, защото никога няма да ми прости, че знам разни неща.

— Какви неща?

— За нея.

Ясно е, че Стъмп няма намерение да се впуска в подробности.

— Не разбирам как ще изглеждаш боклук, след като решим някакъв стар случай.

— Ние ли? Забрави. Пак ти казвам, оправяй се.

— И се чудиш защо щатската полиция не харесва… По дяволите, няма значение.

Стъмп се навежда напред и го поглежда в очите.

— Предупреждавам те, а ти не слушаш. Тя ще направи всичко възможно да изкара Фронт по-черни от дявола, независимо дали случаят се разреши, или не. Използва те по начини, за които дори не подозираш. Насажда те така, както не можеш да си представиш. Но започни с това — ами ако един ден Фронт стане голяма сила? Тогава какво? Може пък вие да престанете да дуете мускули.

— Ние сме обвързани със закона, също като вас — отвръща Уин. — Не става въпрос за дуене на мускули, а и аз съм последният, който ще каже, че системата е честна.

— Честна ли? Какво ще кажеш за най-лошия случай на конфликт на интереси в Щатите? Вие имате пълен контрол върху разследването на всички случаи с убийство. Вашите лаборатории обработват всички улики. Дори проклетите съдебни лекари в моргата са от щатската полиция. А после окръжният прокурор, чиято щатска полиция работи върху всичко това, повдига обвинението. Благодарение на теб и на такива като теб Ламонт докладва на главния прокурор, който пък докладва на губернатора. Което означава, че губернаторът на практика контролира всички разследвания на убийства в Масачузетс. Не искам да имам нищо общо с това. То води само към едно — към катастрофа.

— Май шерифът ти не мисли така.

— Няма значение какво мисли шерифът. Той е длъжен да прави, каквото му казва тя. И няма да опере пешкира, а просто ще го прехвърли надолу по стълбицата. Повярвай ми — казва Стъмп. — Спасявай се, докато е време.

Ламонт е използвала преизбирането си миналата есен като повод да уволни целия си екип. Новото начало е натрапчив подтик за нея. Особено когато е свързано с хора. Щом си свършат работата, настава време за промяна или, както се изразява самата тя, за „съживяване“ от нещо, което вече е не е жизнено.

Макар да не си губи времето да размишлява върху себе си, някаква частица от нея си дава сметката, че неспособността й да поддържа дълготрайни връзки може да й изиграе лоша шега с възрастта. Баща й например — човек с невероятен успех, привлекателен и очарователен — е умрял съвсем сам в Париж миналата година. Тялото му е открито чак дни по-късно. Докато е преглеждала вещите му, Ламонт е открила много подаръци за рождени дни и празници, които така и не е отворил; сред тях и някои доста скъпи произведения на стъкларското изкуство, пратени от нея. Това обяснява защо така и не си е направил труда да накара секретарката си да набере телефонния й номер или поне да й продиктува няколко благодарствени реда.

Окръжният съд на Мидълсекс е сграда от бетон и тухли в мрачното, изпълнено с престъпност сърце на управителния център на Кеймбридж. Офисът на Ламонт е на втория етаж. Тя излиза от асансьора, забелязва затворената врата на детективския отдел и се понамръщва. Уин няма да е в клетката си дявол знае колко дълго. Задачата му в Уотъртаун означава, че няма да може да го вика, когато й хрумне.

— Какво значи това? — пита, когато вижда прессекретаря си Мик: седи на дивана в ъгъла и говори по телефона.

И както обикновено, прекарва ръка пред гърлото си, с което му показва, че иска незабавно да прекрати разговора. И той го прави.

— Само не ми казвай, че има проблем. Не съм в настроение за проблеми.

— Имаме малка ситуация. — Мик е все още млад, но изглежда обещаващ.

Красив, излъскан, представя се добре и изпълнява каквото му се каже. Ламонт се настанява зад стъкленото бюро в пълния със стъкло кабинет. Нейният леден дворец, както го нарича Уин.

— Ако е малка, нямаше да седиш в кабинета ми и да чакаш да дойда — казва тя.