Патриша Корнуел - Фронт

— Светът се е запътил към ада, Моник.

— Хората затъват в самодоволството си и трябва да направим нещо — казва тя. — Аз поставих декорите. Сега ще устроим драмата.

Всеки ден с Ламонт си е драма.

Тя върти чашката си и върти и глава да види кой я гледа.

— Как да привлечем вниманието им? Как да достигнем до преситените и безчувствени хора и да ги накараме да се загрижат за престъпността? Да се загрижат до такава степен, че да решат да заемат активна позиция? Не става с банди, дрога, кражба на автомобили, обири, взломаджии. Защо ли? Защото, честно казано, хората искат да четат за престъпност на първите страници, стига пострадалите да са други, не те самите.

— Не знаех, че хората искат престъпност.

Забелязва стройна млада жена с екстравагантна червена коса — мотае се край японския клен недалеч от тях. Облечена като Парцалената Ан, чак до дългите раирани чорапи и тромавите обувки. Виждал я е миналата седмица в центъра на Кеймбридж да се мотае пред съда — сигурно чакаше да се яви пред съдията. Най-вероятно за някакво дребно престъпление — кражба от магазин или нещо такова.

— Неразрешено убийство със сексуални подбуди — говори Ламонт. — Четвърти април шейсет и втора, Уотъртаун.

— Аха. Значи не студен, а направо замразен случай — отвръща той, без да откъсва поглед от Парцалената Ан. — Изненадан съм, че дори знаеш къде се намира Уотъртаун.

В окръг Мидълсекс, с други думи — под нейна юрисдикция. Наред с други шейсетина скромни селища, за които не би дала и пукната пара.

— Десет квадратни километра, население трийсет и пет хиляди, с много разнообразен етнически произход — продължава тя. — Идеалното престъпление, което по една случайност е било извършено в съвършения микрокосмос за моето начинание. Шерифът ще те прикрепи към главния си детектив… Нали се сещаш, онази, която кара онзи чудовищен бус. Ох, как й беше името?

— Стъмп 1 1 Пън. — Б.пр. .

— Да бе. Защото е къса и тлъста.

— Тя е с протеза. Кракът й е ампутиран под коляното.

— Това ченгетата сте адски безчувствени. Сигурна съм, че се познавате. От малката бакалия на ъгъла, където работи допълнително. Така че началото е добро. Не е зле да си приятел с човека, с когото ще ти се наложи да прекарваш доста време.

— Не бакалия, а скъп деликатесен магазин, не е просто допълнителна работа, а и не сме приятели.

— Май заемаш отбранителна позиция. Ще работите заедно. Да не би да не се погаждате? Защото това може да се окаже проблем.

— Няма такова нещо. Дори не съм работил с нея — отвръща Уин. — Но ти би трябвало да си. В Уотъртаун има доста престъпност, а тя е там толкова отдавна, колкото и ти.

— Защо? Говорила ли е за мен?

— Обикновено говорим за сирена.

Ламонт си поглежда часовника.

— Да се заемем с фактите. Джейни Бролън.

— Никога не съм чувал за нея.

— Англичанка. Сляпа. Решила да живее една година в Щатите и избрала Уотъртаун, най-вероятно заради „Пъркинс“ — може би най-известния колеж за слепи в света. Хелън Келър е учила там.

— „Пъркинс“ не се е намирал в Уотъртаун по времето на Хелън Келър. А в Бостън.

— И каква е причината да знаеш подобни тривиалности?

— Защото съм тривиален. А ти явно си планирала тази драма от доста време. Защо ми казваш всичко това в последния момент?

— Случаят е много деликатен и към него трябва да се подходи крайно дискретно. Представи си да си сляп и да усетиш, че имаш неканен гост. Налице е ужас и нещо много по-важно. Мисля, че ще откриеш, че тя може и да е първата жертва на Бостънския удушвач.

— Началото на април шейсет и втора ли каза? — Уин се намръщва. — Първото приписано му убийство е два месеца по-късно, през юни.

— Това не означава, че не е убивал и преди. Може просто случаите да не са били свързани с него.

— И как смяташ да докажем, че убийството на Джейни Бролън — или останалите тринайсет, приписвани на Удушвача — е било извършено от него, щом така и не знаем кой е бил в действителност?

— Разполагаме с ДНК на Албърт Десалво.

— Никой не е доказал, че именно той е бил Удушвачът. И което е още по-важно, разполагаме ли за сравнение с ДНК от случая с Джейни Бролън?

— Точно това трябва да установиш.

По държането й личи, че ДНК няма и че тя много добре го знае. А и как би могло да има сега, близо четиридесет и пет години по-късно? По онова време никой не е чувал за ДНК експертиза. На хората дори през ум не им е минавало, че някой ден ще има подобно чудо. Така че забрави да докажеш или да опровергаеш каквото и да било.