Тес Геритсън - Чиракът

Айлс се интересуваше повече от мъртвите, отколкото от живите и както обикновено, тя не усещаше вибриращото в стаята емоционално напрежение.

— Как бяха ръцете? Преди да вземете отпечатъците?

— Направихме външния оглед — обади се агент Дийн. — По кожата бе прокарана скоч лента за отделяне на влакна, бяха събрани изрезките от ноктите.

— А вие кога дойдохте тук, агент Дийн?

— Той беше пристигнал и преди мен — отговори Корсак. — Очевидно някои от нас се намират по-високо в хранителната верига.

Ако имаше за цел да подсили раздразнението й, коментарът на Корсак определено го постигна. Под ноктите на жертвата често оставаха парченца от кожата, одраскана от нападателя. В стиснатия юмрук понякога оставаха косми или влакна. Изследването на дланите на жертвата беше изключително важна стъпка в аутопсията, и тя я беше пропуснала.

Но не и Дийн.

— Вече разполагаме със самоличността — каза Айлс. — Рентгеновите снимки на зъбите на Гейл Йегър са поставени на осветения екран.

Джейн се приближи до него и огледа внимателно закрепената там поредица малки изрезки от филм. Зъбите светеха като редица призрачни надгробни камъни на черния фон на филма.

— Миналата година стоматологът направил няколко коронки на мисис Йегър. Виждат се там. Златната коронка е двайсети номер на периферната поредица. Освен това на номера три, четиринайсет и двайсет и едно е имала сребърни амалгамени пломби.

— Съвпадат ли?

Д-р Айлс кимна.

— Няма съмнение, че това са останките на Гейл Йегър.

Ризоли се обърна отново към тялото на масата, погледът й падна върху пръстена от синини около гърлото.

— Направихте ли рентгенова снимка на врата?

— Да. Има двустранни фрактури на щитовидния хрущял. Съвместимо с удушаване с ръце. — Айлс се обърна към Йошима, чиято безмълвна и призрачна експедитивност караше околните понякога да забравят за присъствието му в залата. — Нека заемем позиция за вземане на секрети от влагалището.

Ризоли възприе онова, което последва, като най-голямото унижение, на което могат да бъдат подложени останките на една жена. Беше по-лошо от отварянето на корема, по-лошо от ресекцията на сърцето и белите дробове. Йошима разположи отпуснатите бедра в позиция, наподобяваща жабешка поза, за да може да бъде направен огледът на малкия таз.

— Извинете, господин детектив? — обърна се Йошима към Корсак, който стоеше най-близо до лявото бедро на Гейл Йегър. — Бихте ли могли да държите този крак?

Корсак го изгледа ужасено.

— Аз ли?

— Просто придържайте коляното сгънато по този начин, за да можем да вземем секретите.

Полицаят посегна неохотно към бедрото на трупа, но се отдръпна рязко, тъй като слой кожа се обели и остана в гумената му ръкавица.

— Боже мили. О, боже!

— Кожата ще се плъзга, каквото и да правите. Бихте ли могли просто да държите крака разтворен?

Корсак изпусна рязко събрания в дробовете си въздух. Ризоли долови полъх на ментол, контрастиращ с вонята в помещението. Корсак поне не беше прекалено горделив, за да си сложи малко от ментоловия спирт под носа. С изкривено в гримаса лице той хвана бедрото и го изви встрани, разкривайки гениталиите на Гейл Йегър.

— Това ще направи секса наистина привлекателен от тук нататък — измърмори той.

Д-р Айлс насочи осветлението на масата за аутопсия към перинеума. Внимателно разтвори подутите срамни устни, за да открие входа на влагалището. Въпреки присъщия й стоицизъм, на Джейн й беше непоносимо да наблюдава това гротескно посегателство, и се обърна.

И срещна погледа на Гейбриъл Дийн.

До този момент той беше наблюдавал ставащото със спокойно безстрастие. В този миг обаче тя забеляза гняв в очите му. Това бе същият гняв, който сега тя изпитваше към мъжа, докарал Гейл Йегър до това крайно унижение. И сега, когато се спогледаха, обединени от общите си емоции, те временно забравиха за съперничеството си.

Д-р Айлс мушна тампона за вземане на секрети във влагалището, после го прокара върху микроскопско стъкло и го постави на една табличка. После повтори процедурата, този път с ректума, тъй като там също щяха да търсят евентуално присъствието на сперма. Щом попълни колекцията, и двата крака на Гейл Йегър отново легнаха на масата, Джейн изпита облекчение, сякаш най-лошото вече беше минало. Дори когато Айлс започна Y-образния разрез, който минаваше диагонално от дясното рамо към долния край на гръдната кост, Ризоли си помисли, че нищо не може да надмине унижението, на което вече беше подложена тази жертва.