Агата Кристи - Карти на масата

Поаро се приближи към масата за бридж. Без да докосва нищо, той огледа резултата от игрите, като един-два пъти поклати глава.

— Глупав човек! О, колко глупав човек — промърмори. — Да се облече като дявол, за да плаши хората. Quel enfantilage 4 4 Каква детинщина! (фр.) — Б.пр. !

Вратата се отвори. Влезе съдебният лекар с чанта в ръка. След него се показа местният инспектор, който говореше с Батъл. Влезе и фотографът. В преддверието стоеше униформен полицай.

Обичайната процедура при разследване на едно престъпление бе в пълен ход.

Еркюл Поаро, госпожа Оливър, полковник Рейс и комисар Батъл се намираха около масата в трапезарията. Беше час по-късно. Трупът вече беше огледан, фотографиран и изнесен. Специалистът по отпечатъците също си беше тръгнал.

Комисарят погледна към Поаро:

— Бих искал да чуя какво ще ми кажете, преди да влязат четиримата от другата стая. Според вас поканата тази вечер е криела някакъв замисъл, така ли?

Съвсем внимателно и подробно Поаро предаде разговора си с Шейтана в Уесекс Хаус.

Комисарят сви устни и почти подсвирна.

— Значи експонати, а? Убийци в плът и кръв, охо! Искате да кажете, че точно това е имал предвид, а не да се е пошегувал с вас?

Детективът поклати глава.

— О, не, в никакъв случай. Шейтана беше човек, който се гордееше с мефистофелското си отношение към живота. Беше изключително суетен. И същевременно глупав — затова е и мъртъв.

— Разбирам — отговори комисар Батъл и се замисли. — Вечеря за осем души и самия него. Ще рече четирима „детективи“ и четирима убийци, така ли?

— Невъзможно! — извика госпожа Оливър. — Абсолютно невъзможно. Никой от тези хора не може да е престъпник.

Батъл замислено поклати глава.

— Не бъдете толкова сигурна, госпожо Оливър. Видът на убийците и тяхното поведение почти не се различават от тези на останалите хора. Много често те изглеждат симпатични, скромни, възпитани и благоразумни.

— В такъв случай може да е само доктор Робъртс — отсече тя. — Още щом го видях и веднага разбрах, че не му е чиста работата. Инстинктът ми никога не ме лъже.

Батъл се извърна към полковник Рейс, който само повдигна рамене. Според него въпросът беше отправен към думите на Поаро, а не към подозренията на госпожа Оливър.

— Възможно е — каза той. — Възможно е. Това показва, че поне в едно отношение Шейтана е имал право! Все пак той само е можел да подозира тези хора в престъпление, но едва ли е бил сигурен . Възможно е да е бил прав както за четиримата, така и само за един от тях — но в крайна сметка се оказа прав за един и смъртта му го доказа.

— Един от тях е проумял играта. Така ли смятате, Поаро?

Детективът кимна.

— Покойният се радваше на определена репутация. Славеше се със своето опасно чувство за хумор, както и с липсата си на милост. Жертвата е помислила, че Шейтана е решил да се повесели и в сюблимния момент да я предаде на полицията — на вас ! Тази жертва, независимо дали е той или тя, е сметнала, че домакинът разполага с неопровержими доказателства.

— А дали е било така?

Поаро сви рамене.

— Никога няма да разберем.

— Само доктор Робъртс и никой друг! — непоколебимо повтори госпожа Оливър. — Такъв радушен човек. Но убийците често са такива — това е маска! На ваше място, господин комисар, щях да го арестувам веднага.

— Едва ли щяхме да се колебаем, ако начело на Скотланд Ярд имаше жена — отвърна Батъл, в чийто иначе спокоен поглед проблесна шеговита искрица. — Но тъй като начело стоят само мъже, трябва да бъдем внимателни. Не бива да се бърза.

— Ох, тези мъже! — въздъхна тя и незабавно започна да съчинява наум статии за утрешните вестници.

— Трябва вече да ги повикаме — каза комисарят. — Не е хубаво да чакат твърде дълго.

Полковник Рейс понечи да стане.

— Ако желаете ние да си вървим…

Батъл се поколеба за миг и очите му срещнаха красноречивия поглед на госпожа Оливър. Той знаеше много добре какъв пост заема полковникът; Поаро бе работил с полицията много пъти; що се отнасяше до оставането на госпожа Оливър, това означаваше определено надхвърляне на пълномощията. Ала комисарят имаше добро сърце. Той си спомни, че жената бе загубила три лири и седем шилинга на карти, както и за достойното й поведение на губеща.

— Според мен — каза той — можете да останете всички. Само че ви моля никой да не ме прекъсва (той погледна към госпожа Оливър), нито пък да се споменава и дума за това, което току-що чухме от мосю Поаро. Това е била тайна на Шейтана и си е отишла с него. Разбрахте ли?