Агата Кристи: Карти на масата

— В живота хората рядко прибягват до подобни сложни ходове, госпожо Оливър — отвърна полицейският комисар. — Те обикновено използват арсеник, защото е чиста работа и лесно може да се намери.

— Глупости — не се сдържа тя. — Така е, защото има толкова много престъпления, които Скотланд Ярд не може да разкрие. Е, ако там имахте жена…

— В действителност имаме…

— Да, да, онези ужасни полицайки със смешни шапки, дето безпокоят хората по парковете! Имам предвид жена, която да ръководи нещата. Жените имат усет по отношение на престъпленията.

— От тях излизат добри престъпнички — каза комисарят. — Владеят се отлично. Удивително е как хладнокръвно могат да отричат всичко.

Шейтана тихо се изсмя.

— Отровата е женско оръжие. Навярно има много тайни отровителки, които не са разкрити.

— Разбира се, че има — обади се госпожа Оливър с щастливо изражение, след което си сипа гъши пастет.

— Лекарите също не са лишени от възможности — продължи домакинът с многозначителен тон.

— Протестирам — извика доктор Робъртс. — Когато тровим пациентите си, това е плод на чиста случайност. — Той се засмя.

— Ако обаче трябваше да извърша престъпление… — продължи Шейтана. Той спря и нещо в тази пауза прикова вниманието на околните. Всички се обърнаха към него. — … струва ми се, че бих постъпил много просто. Винаги може да се прибегне до нещастен случай — например при стрелба, — или пък нещастен случай в домашна обстановка. — След тези думи той повдигна рамене и взе чашата си. — Но какво ли мога да кажа аз по тези въпроси, когато съм ограден от толкова експерти… — Той отпи. Светлината на свещите преминаваше през виното в чашата му и хвърляше червен оттенък върху лицето му, брадичката, почти неправдоподобните вежди…

Настъпи кратка пауза, която бе нарушена от Ариадни Оливър:

— Колко е часът? Без двайсет или и двайсет? Като че ли прелетя някакъв ангел… О, краката ми не са кръстосани! Сигурно е черен ангел!

Когато компанията се завърна в хола, там завариха приготвена маса за бридж. Сервираха кафето.

— Кой играе бридж? — попита господин Шейтана. — За госпожа Лоримър зная. И за доктор Робъртс. А вие играете ли, госпожице Мередит?

— Да. Само че не съм много добра.

— Отлично. А майор Деспард? Добре. Предлагам вие четиримата да играете тук.

— Слава богу, че ще играем бридж — подшушна Лоримър на Поаро. — При мен това вече може да се нарече болестно състояние, което все повече се влошава. Нямам никакво желание да ходя на вечери, където няма да се играе бридж след това, защото просто заспивам! Срам ме е да го призная, но си е така.

Хвърлиха карти, за да определят партньорите. Падна се госпожа Лоримър и Ан Мередит да играят срещу майор Деспард и доктор Робъртс.

— Жени срещу мъже — каза Лоримър, като заемаше мястото си и вече умело размесваше картите. — Какво ще кажете за синята колода, госпожице Мередит? Добре е да знаете, че държа на мнението си.

— Трябва непременно да спечелите — обади се госпожа Оливър, чиито феминистки чувства не издържаха. — Докажете на мъжете, че не могат да се налагат постоянно.

— Ами, няма никаква надежда за клетите момичета — подхвърли доктор Робъртс, като се зае да размесва другата колода. — Струва ми се, че вие раздавате, госпожо Лоримър.

Майор Деспард не бързаше да заеме мястото си. Той се бе втренчил в Ан Мередит така, сякаш току-що бе открил, че тя е забележително симпатична.

— Сечете, моля — нетърпеливо се обади госпожа Лоримър.

Той се сепна и като поднесе извиненията си, раздели на две колодата, която тя му подаваше.

Лоримър започна да раздава с опитна ръка.

— В съседната стая има още една маса за бридж — каза господин Шейтана.

Той се отправи към другата врата и останалите четирима го последваха в един неголям, но чудесно обзаведен салон за пушене, където ги очакваше маса за карти.

— Налага се да хвърлим чоп — каза полковник Рейс.

Домакинът поклати глава.

— Аз не играя. Бриджът не е сред игрите, които ми доставят удоволствие.

Другите запротестираха и заявиха готовността си да не играят, ала той прояви непоколебимост и в края на краищата те седнаха около масата. Двойките се оформиха така — Поаро и госпожа Оливър срещу Батъл и Рейс.

Шейтана остана край тях още малко. Той се усмихна мефистофелски, когато видя картите, при които Ариадни обяви две без коз, а след това безшумно се отправи към другата стая.