Агата Кристи - Карти на масата

А дали господин Шейтана беше аржентинец, португалец, грък или се числеше към някоя друга националност, заслужено ненавиждана от британските островитяни — това никой не можеше да каже със сигурност.

Сигурни бяха обаче три факта:

Той си живееше богато и охолно в прекрасен апартамент на Парк Лейн.

Той даваше прекрасни тържества — големи, малки, злокобни , достопочтени и такива, които с положителност можеха да се окачествят като „чудати“.

Той беше човек, от когото се страхуваха почти всички.

По отношение на последния факт трудно можеше да се намери нещо конкретно, което да го подкрепи. Навярно просто се ширеше мнението, че той знае твърде много за всеки. Което пък се допълваше от едно друго мнение — че чувството му за хумор е от особено естество.

Едва ли можеше да се намери човек, дръзнал да обиди с нещо господин Шейтана.

През този следобед той явно искаше да подразни дребничкия и смешен Еркюл Поаро.

— Значи и полицаите имат нужда от почивка? — попита той. — На стари години сте започнали да се интересувате от изкуство, така ли, мосю Поаро?

Детективът само се усмихна добродушно.

— Разбирам — рече той, — че и вие сте предоставили три експоната на изложбата.

Шейтана махна пренебрежително с ръка.

— От време на време ми попадат разни дреболии. Трябва да ми погостувате някой ден. Имам какво да ви покажа. Само че аз не се интересувам от определен период, нито пък класифицирам нещата, които събирам.

— Притежавате католически вкус — вметна Поаро с усмивка.

— Както желаете.

Внезапно очите на господин Шейтана затанцуваха, ъгълчетата на устните му се извиха нагоре, а веждите му се изкривиха под някакъв невероятен ъгъл.

— Бих могъл дори да ви покажа неща, които са по вашата част, мосю Поаро!

— Значи притежавате собствен „Черен музей“, така ли?

— Пфу! — пренебрежително щракна с пръсти събеседникът му. — Чашата, използвана от брайтънския убиец, лостът на някой прочут разбивач — детинщини! Никога не бих си губил времето с подобни боклуци. Аз събирам само най-доброто от всеки вид.

— И кое според вас е най-доброто от престъпния свят?

Шейтана се наведе, постави два пръста върху рамото на Поаро и с драматичен тон изрече следните думи:

— Това са самите престъпници, мосю Поаро.

Детективът повдигна вежди.

— Аха, виждам, че ви стреснах — каза Шейтана. — Драги ми друже, явно ние с вас гледаме на тези неща от два напълно противоположни ъгъла! За вас престъплението следва определен шаблон: убийство, разследване, улика и накрая (защото вие несъмнено сте доста кадърен) — присъда. Подобни баналности са далеч от моите интереси. Не ме интересуват провалите, а заловеният убиец представлява именно това — провал, сиреч той вече е втора ръка. Не, аз възприемам този въпрос от гледна точка на изкуството. Колекционирам само най-доброто!

— Като под „най-доброто“ разбирате… — не довърши въпроса си Поаро.

— Драги ми друже, това са тези, които са се измъкнали ! Които са успели! Престъпниците, които си живеят спокойно далеч от всякакви подозрения. Не можете да отречете, че това е забавно хоби.

— Може би „забавно“ не е думата, която бих употребил.

— Сетих се! — извика Шейтана, без да му обръща внимание. — Една вечеря! Вечеря, на която ще ви срещна с моите експонати! Чудесна идея, наистина. Как е възможно да не съм се сетил по-рано. Да, да, виждам как ще стане всичко… Само ми дайте малко време — да не е следващата седмица, а да кажем седмицата след нея. Ще бъдете ли свободен? За кой ден да се уговорим?

— Няма значение кога, стига да е по-следващата седмица — отвърна Поаро с лек поклон.

— Добре тогава, да кажем петък. Петък, осемнайсети, точно така. Веднага си го записвам в бележника. О, тази идея ме изпълва с въодушевление.

— Не бих казал същото за себе си — бавно изрече детективът. — Не тълкувайте думите ми като проява на неблагодарност към любезната покана, в никакъв случай…

Шейтана го прекъсна:

— Но това все пак шокира вашия буржоазен манталитет, нали? Друже мой, трябва да се избавите от тесногръдото полицейско мислене.

Поаро отвърна:

— Наистина е вярно, че имам напълно буржоазно отношение към убийството.

— Но защо , друже мой? Че това е глупаво, мръсно, касапско деяние — да, тук съм съгласен с вас. Но то може да бъде и проява на изкуство ! Убиецът може да бъде истински артист.

— О, да, съгласен съм с вас.

— Ами тогава?

— Но независимо от това той си остава убиец!