Агата Кристи: Карти на масата

Тя сключи вежди.

— Господин Шейтана — започна, но спря. — Господин Шейтана…

Поаро се обади тихо:

— За него човек би казал, че е обсебен от на мисълта за престъпления. Така поне изглежда. Няма съмнение, че иска да ни чуе как спорим помежду си. Той вече провокира госпожа Оливър и доктор Робъртс и сега те обсъждат отрови, които не оставят следи.

Госпожица Мередит възкликна:

— Що за странен човек!

— Доктор Робъртс ли?

— О, не, господин Шейтана. — Тя потръпна леко и каза: — Струва ми се, че в него винаги има нещо, което плаши. Човек никога не знае кое може да му е забавно. А то може… може да се окаже нещо жестоко !

— Като например лов на лисици?

Тя го погледна укорително:

— Имах предвид… О, имах предвид нещо ориенталско !

— Навярно мъчителни мисли не му дават покой — каза Поаро.

— Какъв мъчител на мисли?

— Не, не, просто казах, че навярно го мъчат някакви мисли.

— Както и да е, но не бих казала, че ми е много симпатичен — сподели тя, като сниши гласа си още повече.

— Е, поне от вечерята ще останете доволна — увери я той. — Готвачът му е превъзходен.

Девойката го изгледа подозрително, а след това се засмя.

— О — възкликна, — ама вие се държите съвсем по човешки!

— Но как, моля ви се! Нали съм човек!

— Знаете ли — отвърна тя, — всички тези знаменитости тук доста ме смущават.

— Но, мадмоазел, не бива да се смущавате. По-скоро трябва да се вълнувате! Пригответе си писалката и бележничето за автографи.

— Вижте, аз не се интересувам толкова много от престъпления. Според мен така е с повечето жени — детективските истории като че ли са повече по вкуса на мъжете.

Еркюл Поаро въздъхна малко престорено.

— Уви! — промърмори. — Какво не бих дал в този миг, за да бъда една, макар и дребна филмова звезда!

Икономът отвори вратата и тихо съобщи:

— Вечерята е сервирана.

Прогнозата на Поаро се оказа вярна. Вечерята беше вкусна, обслужването — безупречно. Меко осветление, полирано дърво, синкави отблясъци на чаши от ирландско стъкло. Приглушената светлина придаваше на господин Шейтана, седнал начело на масата, по-демоничен вид от всякога.

Той вежливо се извини за неравномерния брой гости от двата пола.

От дясната му страна беше госпожа Лоримър, а отляво — госпожа Оливър. Мередит бе настанена между комисаря Батъл и майор Деспард. Поаро се намираше между госпожа Лоримър и доктор Робъртс.

Последният му подметна шеговито:

— Няма да ви позволя да окупирате единственото хубаво момиче за цялата вечер. Зная ви аз французите, никак не си губите времето.

— В действителност съм белгиец — промърмори Поаро.

— Предполагам, че няма голяма разлика, когато се отнася до жени, а, стари момко? — бодро подхвърли докторът.

След което шеговитостта изчезна от гласа му и той съвсем професионално започна да обяснява на полковник Рейс от другата си страна за последните постижения при лекуването на сънната болест.

Лоримър се обърна към Поаро и поде разговор за последните театрални представления. Тя се изяви като истински познавач и умел критик. После преминаха към книги, а след тях се прехвърлиха на световна политика. Лоримър бе едновременно добре информирана събеседница и много интелигентна жена.

Отсреща госпожа Оливър питаше майор Деспард дали са му известни някакви по-екзотични отрови.

— Ами например кураре .

— Но, драги мой, това е вече изтъркано! Употребявана е вече стотици пъти. Имам предвид нещо наистина ново !

Майорът сухо отвърна:

— Примитивните племена са доста консервативни и предпочитат да се придържат към онова, което са използвали техните деди и прадеди.

— О, колко са скучни — каза госпожа Оливър. — Аз пък си мислех, че постоянно си правят експерименти, като смесват разните му билки и тем подобни. Винаги съм си мислела, че това е отличен шанс за всички изследователи. Само си представете как се връщат у дома и виждат сметката на всичките си богати чичовци с някоя нова отрова, за която никой не е чувал.

— За такова нещо не е необходимо да се ходи по диви места — отвърна Деспард. — Просто човек трябва да посети някоя съвременна лаборатория, за да се натъкне на микробни култури с най-невинен вид, способни обаче да причинят истински заболявания.

— Това няма да върви пред моите читатели — каза писателката. — Освен това тези названия толкова лесно се бъркат — стафилококи, стрептококи и какво ли не още. Направо взимат здравето на моята секретарка, а пък освен това са и страшно скучни, не мислите ли? А вие на какво мнение сте, господин Батъл?