Агата Кристи - Карти на масата

— Отлично — отвърна госпожа Оливър.

Батъл отиде до вратата и повика полицая, който стоеше на пост в коридора.

— Идете в малкия салон за пушене. Там е Андерсън с четирима гости. Помолете доктор Робъртс да дойде тук.

— Аз бих го оставила за накрая — обади се госпожа Оливър. — Искам да кажа в роман — добави с извинителен тон.

— В живота нещата стоят малко по-другояче — отговори Батъл.

— Известно ми е — рече тя. — Просто всичко е лошо скалъпено.

Доктор Робъртс влезе. Походката му явно бе по-загубила от скокливостта си.

— Що за дяволска работа, Батъл! — каза. — Извинете ме за израза, госпожо Оливър, но си е точно така. От професионална гледна точка това просто не е за вярване! Да промушиш човек, когато само на два-три метра от теб има трима души! — Той поклати глава. — Пфу! Не ми се ще да съм на мястото на убиеца! — На устните му се появи лека усмивка. — Какво мога да кажа или да направя, за да ви убедя, че не съм го извършил аз?

— Ами да започнем с мотива, доктор Робъртс.

Лекарят силно разтърси глава.

— Там всичко е ясно. Лично аз не съм имал никакъв мотив да пращам горкия Шейтана на оня свят. Дори не го познавах добре. Беше наистина забавен, просто невероятен човек. Имаше нещо ориенталско в него. Естествено, вие ще проучите нашите връзки — очаквам подобно нещо, не съм толкова глупав. Само че няма да откриете нищо. Не съм имал причина да убивам Шейтана, както не съм го и убил.

Комисарят Батъл кимна.

— Прав сте, доктор Робъртс. Прав сте, че трябва да проведа разследване. Виждам, че сте разумен човек. Какво бихте ми казали за останалите трима?

— Боя се, че не много. С Деспард и госпожица Мередит се запознах тук. Деспард ми беше известен — чел съм пътеписа му. Писал го е с доста въображение.

— Знаехте ли за познанството му с господин Шейтана?

— Не. Шейтана никога не е споменавал за майора. Нали ви казах, че бях чувал за него, но не го бях срещал лично. Госпожа Лоримър познавам съвсем бегло.

— Какво знаете за нея?

Робъртс сви рамене.

— Вдовица, сравнително заможна. Интелигентна и възпитана жена, първокласна бриджорка. Всъщност срещали сме се именно на бридж.

— Шейтана не е споменавал и за нея, така ли?

— Не.

— Хм. Това не ни помага много. А сега, доктор Робъртс, ще бъдете ли така любезен да понапрегнете паметта си и да ми кажете колко пъти ставахте от масата? И какво си спомняте за движенията на останалите?

Доктор Робъртс помисли няколко минути.

— Не е лесно — откровено каза той. — Що се отнася до мен, горе-долу мога да си спомня. Ставах три пъти, т.е. когато на три пъти бях мор, напусках мястото си, за да свърша по нещо. Веднъж отидох до камината и сложих дърва. Веднъж донесох напитки на двете дами. И веднъж си налях уиски и сода.

— А можете ли да ми кажете някакъв час?

— Боя се, че не съвсем точно. Струва ми се, че започнахме да играем към девет и половина. Някъде около час след това ходих до камината, малко по-късно занесох питиетата (на предпоследната ръка) и трябва да е било към единайсет и половина, когато си налях уиски и сода. Все пак тези часове са доста приблизителни и не мога да потвърдя тяхната точност.

— Масичката с напитките не беше ли от другата страна на господин Шейтана?

— Да. Всъщност на три пъти минах близо до креслото му.

— И при всеки от тези три пъти според вас той е спял, така ли?

— Така си помислих първия път. Втория път даже и не го погледнах. Третия път, струва ми се, само си рекох: „Как си спи този човек.“ Но не му обърнах по-сериозно внимание.

— Добре. А вашите съиграчи кога ставаха от масата?

Доктор Робъртс сбърчи вежди.

— Трудна работа. Струва ми се, че Деспард отиде да донесе още един пепелник. Ходи и до масата с напитките. Помня, че ходи там преди мен, защото ме попита дали искам и аз, а аз му отговорих, че имам още.

— А дамите?

— Госпожа Лоримър отиде веднъж до камината. Като че ли да види огъня. Май каза нещо на Шейтана, но може и така да ми се е сторило. Точно тогава играех много заплетен без коз.

— А госпожица Мередит?

— Тя със сигурност стана веднъж. Дойде и погледна картите ми — тогава ми партнираше. После погледна картите на останалите и се поразходи из стаята. Не мога да ви кажа какво точно е правила, защото не обърнах много внимание.

Комисарят замислено изрече:

— Така, както седяхте на масата, нито един стол ли не беше обърнат към камината?

— Действително всички бяха разположени някак си странично, а помежду ни имаше и голям бюфет китайска изработка, чудесно нещо. Много добре разбирам, че е било напълно възможно някой да намушка домакина ни. В крайна сметка, когато човек седне да играе бридж, той играе, а не се оглежда постоянно. Единствено този, който е бил мор, е можел да го направи. В такъв случай…