Агата Кристи - Карти на масата

Той почака, но жената замълча.

— Знаете ли нещо за отношенията между другите трима и господин Шейтана?

Тя поклати глава.

— Абсолютно нищо.

— А бихте ли се ангажирали с мнение кой от тях е най-вероятният извършител?

Госпожа Лоримър се напрегна.

— Не бих желала да направя подобно нещо. Смятам въпроса за крайно неуместен.

Комисарят придоби вид на засрамено момченце, току-що нахокано от баба си.

— Адресът ви, моля — промърмори, придърпвайки бележника към себе си.

— Чейни Лейн 111, Челси.

— Телефонен номер?

— Челси 45632.

Госпожа Лоримър се надигна.

— Имате ли въпроси, мосю Поаро? — бързо изрече Батъл.

Госпожа Лоримър се поспря, леко наклонила глава настрани.

— А дали ще бъде уместен въпрос, мадам, ако човек ви попита какво мислите за компаньоните, но не като потенциални убийци, а като бриджори?

Тя отговори хладно:

— Нямам нищо против да ви отговоря, стига това да има отношение към случилото се, макар лично аз да не виждам такава връзка.

— Оставете ме аз да преценя. Чакам отговора ви, мадам.

С тон на търпелив родител, който внимателно обяснява нещо на дете-идиотче, жената отговори:

— Майор Деспард е много стабилен играч. Доктор Робъртс наддава повече, отколкото му позволяват картите, но разиграва блестящо. Госпожица Мередит не играе зле, но е твърде предпазлива. Още нещо?

Сега беше ред на Поаро да покаже своите фокуснически умения и той извади отнякъде четири посмачкани листа с резултати от бридж.

— Има ли сред тези резултати някой, който да сте водили вие, мадам?

Тя ги разгледа.

— Това е моят почерк. Резултатът от третия робер.

— А този?

— Този трябва да е на майор Деспард. Той отмята още докато пише.

— А този тук?

— Госпожица Мередит. Първия робер.

— Значи недовършеният е на доктор Робъртс?

— Да.

— Благодаря, мадам. Мисля, че това е всичко.

Лоримър се обърна към госпожа Оливър:

— Довиждане, госпожо Оливър. Довиждане, полковник Рейс.

След като се ръкува и с четиримата, тя си тръгна.

— Нищо не можах да изкопча от нея — каза Батъл. — И на всичкото отгоре ме постави на мястото ми. Личи си, че е от старото поколение — показва загриженост към останалите, но пък е високомерна като дявол! Не вярвам да го е направила, но никой не може да е сигурен в това! Явно в нея има много решителност. Какво имахте предвид с резултатите от бриджа, мосю Поаро?

Детективът ги постави на масата.

— Ами от тях може да се научи доста, не смятате ли? Какво търсим ние? Ключ към характер, при това не към един, а към четири. И можем да ги открием именно тук — в изписаните цифри. Да вземем първия робер. Вижте сам — спокойна игра, протича кратко. Цифрите са дребни и четливи, внимателно изваждане и събиране — резултатът е воден от госпожица Мередит. Играела е с госпожа Лоримър. Дошли са им карти и са спечелили. От следващия резултат не е много лесно да се проследи развоят на играта, защото майор Деспард е отмятал резултата още с писането. Но пък научаваме нещо за самия него — че е човек, който иска по всяко време да знае къде се намира. Цифрите са дребни и издават волеви характер. Следващият резултат е на госпожа Лоримър — тя и доктор Робъртс срещу другите двама. Било е истинска епопея и цифрите над чертата са се трупали от двете страни в истинска надпревара. Докторът наддава прекалено и те влизат; само че и двамата са първокласни играчи и никога не влизат по много. Ако пък наддаването на доктора накара и другата страна да се впусне в по-лекомислени обявявания, тогава идва ред на тежки контри. Вижте — тези цифри са от вътрешни с контра. Почеркът е много характерен — изящен, четлив и уверен. Ето и последния резултат — недовършеният робер. Виждате, че тук имаме образци от почерците и на четиримата. Бих нарекъл тези цифри доста крещящи. Липсват големи точки като в предишния робер. Вероятно защото докторът е играел с госпожица Мередит — тя играе предпазливо и наддаването на доктора я е накарало да се свие още повече! Навярно смятате моите въпроси за глупави? Уверявам ви, че не е така. Просто искам да науча повече за характерите на четиримата, а когато ги разпитвам за бриджа, тогава всеки отговаря с готовност.

— Изобщо не смятам въпросите ви за глупави, мосю Поаро — отвърна Батъл. — Твърде добре познавам работата ви, за да мисля така. Всеки си има своите методи, това ми е известно. Аз винаги предоставям свобода на моите инспектори — всеки от тях трябва сам да избере кой метод му приляга най-добре. Но сега не е времето да обсъждаме подобни въпроси. Да повикат момичето.