Агата Кристи - Карти на масата

Той се изправи.

— Сега можете да си вървите. Полицаят отвън ще ви поръча такси. В никакъв случай не бива да си губите съня и да се тревожите напразно. По-добре вземете един-два аспирина.

Той я изпрати до вратата. Когато се върна, полковник Рейс го посрещна с думите:

— Батъл, вие сте изпечен лъжец! Изпълнихте бащинската си роля по ненадминат начин.

— Няма смисъл да губим повече време с нея, полковник Рейс. Или това дете е уплашено до смърт и тогава това би било жестоко, а аз не съм жесток човек и никога не съм бил. Или пък е голяма артистка и едва ли щяхме да постигнем нещо повече дори и да я държим тук цяла нощ.

Госпожа Оливър въздъхна и прокара ръка през бретона си, от което той щръкна нагоре и й придаде напълно пиянски вид.

— Знаете ли — каза тя, — сега вече вярвам, че тя го е направила! Цяло щастие е, че не се случва в роман. Хората не обичат младите красавици да правят такива неща. Въпреки това съм склонна да мисля, че тя го е направила. Вие как смятате, мосю Поаро?

— Аз ли? Аз току-що открих нещо.

— Нещо пак от резултатите ли?

— Да. Госпожица Ан Мередит е обърнала листа, разчертала го е и е използвала обратната му страна.

— И какво означава това?

— Това означава, че или далеч не е богата, или има вроден стремеж към икономия.

— Носи обаче скъпи дрехи — отбеляза госпожа Оливър.

— Поканете майор Деспард — каза комисарят.

Деспард влезе в стаята със скоклива походка, която напомняше на Поаро на нещо или на някого.

— Съжалявам, че ви принудихме да чакате толкова, майор Деспард — каза Батъл. — Но исках преди всичко да освободя дамите.

— Няма нужда от извинения. Напълно ви разбирам.

Той седна и вдигна изпитателен поглед към комисаря.

— Познавахте ли добре господин Шейтана? — започна Батъл.

— Срещал съм го само два пъти — делово отвърна Деспард.

— Само два пъти?

— Да, два пъти.

— И къде?

— Преди около месец бяхме заедно на вечеря в един дом. А седмица след това ме покани на коктейл.

— Коктейлът тук ли беше?

— Да.

— Къде точно беше — в тази стая или в гостната?

— Във всички стаи.

— Да сте виждали това някъде?

Батъл още веднъж извади кинжала.

Майорът присви устни и отвърна:

— Не. А и не съм смятал да го употребявам по-късно.

— Няма нужда да изпреварвате въпросите ми, майоре.

— Извинявам се, но изводът се налагаше от само себе си.

Настана кратка пауза, след което Батъл поднови разпита си:

— Имахте ли причини да не обичате Шейтана?

— Колкото искате.

— Моля? — извика комисарят, като не успя да прикрие изненадата си.

— Причини да не го обичам, а не да го убивам — поясни Деспард. — Не съм имал никакво желание да го убивам, но с огромно удоволствие бих го ритнал. Жалко, че сега вече е твърде късно.

— А защо сте имали такова желание, майоре?

— Защото беше от чужденците, които заслужават само ритник. Щом го видех, кракът започваше да ме сърби неудържимо.

— Известно ли ви е нещо за него? Имам предвид нещо дискредитиращо?

— Ходеше прекалено добре облечен, носеше косата си прекалено дълга и се къпеше с одеколон.

— Но все пак приехте поканата му за вечеря — отбеляза Батъл.

— Ако трябваше да приемам покани само от хора, които одобрявам напълно, страхувам се, че нямаше да излизам често от дома си, господин комисар — сухо отвърна Деспард.

— Обичате да сте сред общество, но не го одобрявате, така ли? — попита Батъл.

— Обществото ми се нрави, но само за кратки периоди. Да се озовеш след джунглата в светли салони, заобиколен от жени в хубави дрехи — да, това ми се нрави, но само за известно време. Не след дълго цялото това лицемерие ми омръзва и отново имам желание да замина.

— Животът ви сред онези диви места трябва да е пълен с опасности, майоре.

Деспард сви рамене и леко се усмихна.

— Господин Шейтана не водеше опасен живот, но е мъртъв, докато аз съм жив!

— Неговият живот може да е бил пълен с много повече опасности, отколкото предполагате — многозначително изрече Батъл.

— Какво имате предвид?

— Покойният Шейтана си е пъхал носа навсякъде.

Майорът се приведе напред.

— Искате да кажете, че се е бъркал в чуждия живот, че е проявявал прекомерно любопитство?

— Имах предвид, че е бил човек, който прекарва твърде дълго време в разговори с жени.

Майор Деспард се отпусна назад. Смехът му изразяваше едновременно забавление и безразличие.

— Не смятам, че жените ще възприемат сериозно шарлатанин като него.