Агата Кристи - Карти на масата

— Какви предположения имате за убиеца, майоре?

— Е, едно е сигурно — не съм го убил аз. Не го е сторила и малката госпожица Мередит. Не мога да си представя госпожа Лоримър в ролята на убиец — тя по-скоро ми напомня на една от моите богобоязливи лели. Което означава, че остава човекът на медицината.

— Можете ли да опишете вашето собствено движение тази вечер, както и това на останалите?

— Ставах два пъти — един път за пепелник и да разровя огъня, а втория път беше за питие.

— По кос време?

— Не мога да ви кажа. Първия път трябва да е било към десет и половина, а втория — някъде към единайсет, но не съм много сигурен. Госпожа Лоримър ходи веднъж до камината и каза нещо на Шейтана. Наистина не го чух да отговаря, но пък и не обърнах внимание. Не мога обаче да се закълна и в обратното. Госпожица Мередит се поразходи из стаята, но не мисля, че се е приближавала до камината. Робъртс постоянно подскачаше насам и натам — поне три-четири пъти.

— Ще ви задам въпроса на мосю Поаро — каза Батъл с усмивка. — Как намирате останалите като бриджори?

— Госпожица Мередит е доста добра. Робъртс прекалява с наддаването. Заслужава да влиза повече. А госпожа Лоримър играе дяволски добре.

Батъл се обърна към детектива:

— Още нещо, мосю Поаро?

Той поклати глава.

Деспард даде адреса си в Олбъни, пожела лека нощ и излезе от стаята.

Когато затваряше вратата след себе си, Поаро леко помръдна.

— Какво има? — попита Батъл.

— Нищо — отвърна той. — Просто ми се стори, че се движи като тигър — да, точно така се движи тигърът — гъвкаво, с лекота.

— Хм! — изсумтя комисарят. — Е, сега — той огледа останалите трима, — как беше онази фраза „кой е убиецът?“.

Комисарят Батъл огледа лицата на хората пред себе си. Само един човек отговори на въпроса му — госпожа Оливър, която никога не пропускаше да огласи мнението си.

— Момичето или доктора — каза тя.

Батъл изгледа въпросително останалите двама, но мъжете не желаеха да се произнесат. Рейс поклати глава. Поаро внимателно изглади смачканите листове с резултатите от бриджа.

— Един от тях го е направил — замислено изрече Батъл. — Един от тях лъже безсрамно. Но кой? Не е лесно. Да, съвсем не е лесно. — Помълча минута-две, после каза: — Ако вземем под внимание тяхното мнение, положението е следното — докторът мисли, че е Деспард, Деспард мисли, че е докторът, момичето мисли, че е госпожа Лоримър, а госпожа Лоримър не иска да посочи никого! Не мога да кажа, че картината е ясна.

— Може би не е така — обади се Поаро.

Батъл се вторачи в него.

— Сериозно ли?

Детективът махна с ръка.

— Просто един нюанс, нищо повече! Нищо съществено, на което да се опрем.

Батъл продължи:

— Вие, господа, не желаете да кажете мнението си…

— Няма улики — прекъсна го Рейс.

— О, само мъжете могат да мислят така! — въздъхна госпожа Оливър, като по този начин изрази презрението си спрямо подобна нерешителност.

— Да разгледаме възможностите в най-общ план — поде отново комисарят. — Струва ми се, че аз бих поставил доктора на първо място. Интересен екземпляр е той. Знае точно къде да забие ножа. Но това май е единственото за него. След това да вземем Деспард. Човек с голям кураж, свикнал да взема бързи решения в най-опасни ситуации. Госпожа Лоримър? Тя също е смела, а освен това като че ли крие нещо от миналото си. Има вид на човек, който е преживял някаква беда. От друга страна, за нея бих казал, че е с принципи — такива жени са подходящи за директорки на девически училища. Трудно можем да си представим как забива нож на някого. В действителност не смятам, че го е направила. И накрая — малката госпожица Мередит. За нея не знаем нищо. Тя има вид на обикновено момиче с приятна външност, доста свенлива при това. Но пак повтарям, за нея не се знае нищо.

— С изключение на едно — Шейтана е бил на мнение, че тя е извършила убийство — каза Поаро.

— Ангелско лице, зад което се крие демон — огласи мнението си писателката.

— Това доказва ли нещо, Батъл? — попита полковник Рейс.

— Смятате го само за спекулации ли, сър? Е, в случай като този това е неизбежно.

— Не е ли по-добре да разберем нещо за тези хора?

Батъл се усмихна.

— Трудна работа. Мисля обаче, че вие можете да ни помогнете.

— Разбира се. Но как?

— Що се отнася до майор Деспард, той дълго време е бил в чужбина — в Южна Америка, Източна Африка, Южна Африка — а вие имате начини да получите информация за него.