Агата Кристи - Карти на масата

Рейс кимна.

— Ще бъде направено. Ще събера всички данни.

— О! — извика госпожа Оливър. — Имам идея! Ние сме четирима — четирима детективи, така да се каже, — а и те са четирима! Защо всеки от нас да не се заеме с един? Все едно, че се обзалагаме! Полковник Рейс се заема с майор Деспард, комисарят Батъл взема доктор Робъртс, аз ще проуча Ан Мередит, а мосю Поаро се заема с госпожа Лоримър. Всеки ще води собствено разследване!

Комисарят решително поклати глава.

— Не става, госпожо Оливър. Официално аз съм натоварен със случая, така че трябва да разследвам всички. Освен това е много лесно да се каже: „Да се обзаложим“. Ами ако двама от нас искат да заложат на един и същи кон? Полковник Рейс не е казал, че подозира майор Деспард. А и мосю Поаро може да не иска да заложи на госпожа Лоримър.

Госпожа Оливър въздъхна със съжаление.

— Идеята беше чудесна. Толкова симпатична. — Но почти веднага настроението й се подобри. — Но няма да възразите, ако аз проведа мое малко разследване, нали?

— Не възразявам — отвърна Батъл. — Всъщност нямам власт да ви забраня. Тъй като бяхте тук тази вечер, вие сте съвсем свободна да направите всичко, което ви диктува вашето любопитство или интерес. Само едно бих искал да ви кажа, госпожо Оливър — бъдете малко по-внимателна.

— Ще бъда самата дискретност — каза тя. — Няма да изрека дори и думичка за… — гласът й прозвуча унило и тя замлъкна.

— Струва ми се, че не точно това искаше да каже господин комисарят — обади се Поаро. — Той имаше предвид, че се залавяте с човек, който, доколкото можем да предполагаме, има зад гърба си две убийства. Следователно той не би се поколебал, ако се наложи, да убие и трети път.

Жената го изгледа замислено, а после се ухили съвсем по хлапашки.

— ПРЕДУПРЕДЕНА СТЕ — цитира тя. — Благодаря, мосю Поаро, ще внимавам. Но в никакъв случай няма да остана вън от играта.

Той се поклони почтително.

— Ако ми позволите да го кажа — вие сте ненадмината, мадам.

— Аз така си представям нещата — каза тя с тон, подобаващ на строго делова среща, като същевременно се поизпъчи на стола си. — Никой не бива да задържа информация само за себе си. Това, разбира се, не се отнася до собствените ни изводи и впечатления.

Комисарят въздъхна.

— Но това не е детективски роман, госпожо Оливър.

— Естествено е цялата информация да се предава на полицията — обади се Рейс с възможно най-строгия си тон, а после, вече със закачлива искрица в погледа си, добави: — Убеден съм, че ще спазвате правилата на играта, госпожо Оливър и че ръкавицата с петно, чашата с отпечатъка от пръсти, парченцата изпепелена хартия — всички тези неща ще бъдат предадени на комисаря.

— Шегувайте се колкото си искате — каза тя, — но женската интуиция…

Не довърши изречението си, ала начинът, по който поклати глава, беше достатъчно красноречив. Рейс се изправи.

— Ще наредя да проверят Деспард, но това няма да стане бързо. Какво още бих могъл да направя за вас?

— Благодаря ви, това е напълно достатъчно, сър. Нямате ли някакви предложения? Всяка ваша дума ще ми бъде от полза.

— Хмм. Аз бих започнал по-специално издирване на нещастни случаи при лов, отравяния или катастрофи, но съм сигурен, че вашите хора вече го правят.

— Записах си го.

— Отлично, Батъл. Но няма аз да ви уча на вашата работа. Лека нощ, госпожо Оливър. Лека нощ, мосю Поаро.

И като кимна на Батъл, полковник Рейс напусна стаята.

— Кой е този? — попита госпожа Оливър.

— Човек със забележителна армейска кариера — отвърна Батъл. — Много е пътувал. Едва ли има страна в света, за която да не знае нещо.

— Сигурно е от Сикрет Сървис — отбеляза тя. — Зная, че не бива да ми го казвате, но иначе пък нямаше да го поканят тук тази вечер. Четиримата убийци и четиримата детективи — Скотланд Ярд, Сикрет Сървис, частен детектив и писателка на детективски романи. Умно измислено.

Поаро поклати глава.

— Грешите, мадам. Измислено е твърде глупаво. Тигърът е бил предупреден по този начин и той направи своя скок.

— Тигър? От къде на къде пък тигър?

— Под тигър имам предвид убиеца — поясни той.

Батъл попита направо:

— Какво според вас е уместно да предприемем сега, мосю Поаро? Имам и още един въпрос — как ще прецените тези четиримата от психологическа гледна точка? Зная, че сте много запален на тази тема.

Поаро поглади листовете с резултатите и отговори:

— Имате право, психологията е нещо много важно. Знаем какво убийство с извършено, знаем и как е извършено. Ако от психологическа гледна точка имаме личност, която не би могла да извърши такова убийство, тогава можем да изключим тази личност. За тези хора вече знаем по нещо. Разполагаме с нашите впечатления, известно ни е поведението, което всеки от тях си избра, научихме по нещо за характерите им от това какви бриджори са, както и от почерците, и от тези резултати тук. Ала уви, никак не е лесно човек да се произнесе толкова определено! Това убийство е изисквало кураж, изисквало е човек, способен да поеме голям риск. Да вземем доктор Робъртс — той обича да блъфира, да наддава повече, отколкото позволяват картите му — с две думи човек, напълно уверен в силите си да доведе нещо рисковано докрай. От психологическа гледна точка личността му подхожда доста добре на престъплението. Човек обаче би си помислил веднага, че това автоматично елиминира госпожица Мередит. Тя е боязлива, страхува се да не наддаде повече, внимателна е, пестелива, благоразумна, липсва й самоувереност. Изобщо тя се очертава като последния човек, който би направил такъв рискован удар. Само че боязливият човек убива от страх. Един изнервен и ужасен от уплаха човек може да бъде доведен до отчаяние, когато се озове в безизходица, може да се обърне и да нападне. Ако госпожица Мередит е извършила престъпление в миналото и е допускала, че господин Шейтана е знаел за него и се е готвел да я предаде на правосъдието, тя би се побъркала от ужас и не би се спряла пред нищо, за да се спаси. Резултатът ще бъде същият, само че вече няма да е дело на хладнокръвие и кураж, а на отчаяна паника. А сега да вземем майор Деспард — хладнокръвен и находчив човек, който не би пропуснал възможността, ако е смятал това за абсолютно необходимо. Той ще претегли „за“ и „против“ и ако заложи на спортния шанс, ще нанесе удар, защото е човек на действието; същевременно никога не би се отдръпнал от опасния път, стига да има, макар и малък шанс за успех. И накрая — госпожа Лоримър, дама на средна възраст, която обаче напълно владее ума и силите си. Хладнокръвна жена, притежаваща ум на математик, вероятно тя е най-умната от четиримата. Според мен, ако госпожа Лоримър извърши престъпление, то, убеден съм, това би било умишлено престъпление. Направо я виждам как бавно и внимателно планира ходовете си, стараейки се да предвиди всяка подробност. Точно заради това тя ми се струва по-малко вероятен престъпник от останалите трима. Притежава най-доминиращия характер и с каквото и да се заеме, със сигурност би го довела до успешен край.