Агата Кристи - Карти на масата

— В такъв случай убиецът е някой, който е бил мор — каза Батъл.

— Независимо от всичко — рече доктор Робъртс — за това е необходим голям кураж. Кой може да ти гарантира, че точно в сюблимния момент някой няма да погледне натам?

— Така е — съгласи се комисарят. — Рискът е голям. Което пък означава, че мотивът трябва да е бил много сериозен. Ако можехме да го узнаем — добави без никакво неудобство.

— Не се съмнявам, че ще го научите — каза Робъртс. — Нали ще прегледате книжката му. Може там нещо да ви подскаже мотива.

— Надяваме се — отвърна Батъл с мрачен глас, после изпитателно погледна лекаря. — Питам се дали сте готов да ми помогнете, доктор Робъртс? Можете ли да ми кажете личното си мнение — като на мъж.

— Разбира се.

— На кого от тримата се спирате?

Робъртс сви рамене.

— Не е нужно много да мисля, за да ви отговоря. Мисля, че е Деспард. Има вид на смел човек, освен това е свикнал да живее сред опасности, където трябва да се реагира светкавично. Той би рискувал. Според мен жените са извън играта, защото е нужна и малко повечко сила.

— Не чак толкова, колкото си мислите. Погледнете това.

Почти като фокусник Батъл измъкна дълъг и тънък нож, на чиято заоблена дръжка имаше скъпоценни камъни.

Лекарят се наведе напред и го пое с нескрито професионално възхищение. Докосна върха на острието и подсвирна.

— Я какъв нож! Какъв нож! Идеално оръжие за убийство. Влиза като в масло. Сигурно убиецът си го е донесъл.

— Не. Бил е на жертвата. Лежал е на масичката до вратата заедно с доста други предмети.

— Значи убиецът се е самообслужил. Цял късмет е да намери такова оръжие.

— Може и така да се каже — малко иронично додаде Батъл.

— Е, разбира се, за този клетник Шейтана не е било късмет.

— Нямах това предвид, доктор Робъртс. Просто исках да кажа, че на всичко това може да се погледне от друг ъгъл. Струва ми се, че именно ножът е внушил мисълта за убийство у нашия престъпник.

— Искате да кажете, че всичко е в резултат на мигновено решение, а не на предварителен умисъл? Че на убиеца му е хрумнало да го направи, когато е пристигнал тук? Ъ-ъ-ъ… какво ви кара да мислите така? — Той изгледа комисаря изпитателно.

— Просто идея — отвърна Батъл.

— Е, може и да сте прав — бавно добави Робъртс.

Комисарят се изкашля.

— Няма да ви задържам повече, докторе. Благодаря за помощта ви. Надявам се, че ще оставите адреса си.

— Разбира се. Глостър Теръс 200. Телефонът ми е Бейсуотър 23896.

— Благодаря. Може би скоро ще ви се обадя.

— За мен е удоволствие, по всяко време. Надявам се, че вестниците няма да раздухат много този случай — това може да поуплаши нервните ми пациенти.

Батъл се огледа за Поаро.

— Извинете, мосю Поаро. Ако имате някакви въпроси към доктора, надявам се, че той няма да възрази.

— В никакъв случай, моля ви се. Аз съм ваш голям почитател, мосю Поаро. Малките сиви клетки, ред и методичност — всичко това ми е известно. Сигурен съм, че ще ми измислите някой интересен въпрос.

Детективът разпери ръце по начин, който недвусмислено издаваше чужденеца у него.

— Не, не. Само искам да подредя подробностите в съзнанието си. Например колко робера изиграхте?

— Три — веднага отговори лекарят. — В четвъртия бяхме манш на манш, когато вие влязохте.

— Кой с кого си партнираше?

— В първия робер играхме заедно с Деспард срещу дамите. Биха ни, господ здраве да им дава. Направо ни прегазиха — на нас изобщо не ни дойдоха карти. Втория робер бяхме с госпожица Мередит срещу Деспард и госпожа Лоримър. Третият робер беше между мен и госпожа Лоримър срещу госпожица Мередит и майор Деспард. Хвърляхме карти всеки път, но това не промени въртележката. В четвъртия робер играхме пак заедно с Мередит.

— Кой победи и кой загуби?

— Госпожо Лоримър спечели всички робери. Госпожица Мередит спечели първия и загуби следващите два. Аз се задържах с малко отгоре, а госпожицата и майорът трябва да са загубили.

Поаро каза с усмивка:

— Любезният комисар поиска мнението ви относно личността на убиеца. Аз пък ще ви попитам какво мислите за тези хора като бриджори.

— Госпожа Лоримър е страшна — веднага отговори Робъртс. — Обзалагам се, че си докарва добри пари от бридж. Деспард също е добър — бих го нарекъл стабилен играч, играе съвсем интелигентно. За госпожица Мередит може да се каже, че играе само на сигурно — не прави грешки, но пък не е нещо кой знае какво.

— А вие, докторе?

Очите на Робъртс проблеснаха.