Агата Кристи - Смъртта на госпожа Макгинти

Значи Джо Бърч на всяка цена се стремеше да бъде в добри отношения с полицията? Дали пък причината за неговото любезно отношение не се криеше в страха му да критикува полицията?

Вероятно Джо Бърч бе човек с нечиста съвест. Но защо? Можеше да има толкова много причини и нито една от тях да не е свързана със смъртта на госпожа Макгинти. Дали пък работата не беше в това, че по един или друг начин алибито с киното е било хитро скроено и именно Бърч е бил този, който е чукал на вратата на къщата, бил е пуснат от лелята и след това е убил нищо неподозиращата жена? Той би могъл да издърпа чекмеджетата и да прерови стаите, за да инсценира грабеж, много изобретателно би могъл да скрие отвън парите, за да бъде обвинен Джеймс Бентли. Може би Джо Бърч се е стремял да получи парите, които са били в банката, онези двеста лири, които жена му е щяла да наследи и от които по неизвестни причини той ужасно много се е нуждаел. Поаро си припомни, че оръжието така и не беше намерено. Защо го нямаше на местопрестъплението? Даже и най-големият глупак знае как да изтрие отпечатъците от пръстите си. Защо тогава е било нужно да се премахне оръжието, което трябва да е било тежко и с остър връх? Дали поради това, че то би могло лесно да се идентифицира като собственост на домакинството на семейство Бърч? Дали същото това оръжие бе сега тук, в къщата, измито и полирано? Нещо като брадвичка за месо, сатър, бе казал полицейският хирург — но очевидно не е бил истински сатър. Нещо не толкова обикновено, нещо, което не може лесно да се идентифицира. Полицията бе преобърнала къщата да го търси, но така и не го бе намерила. Търсили в гората, пускаха драги и в езерата. В същото време нищо не липсваше от кухнята на госпожа Макгинти и никой не е могъл да каже, че Джеймс Бентли е притежавал подобен предмет. Никой не го бил виждал да си купува сатър или нещо подобно — малък плюс в негова полза. Незначителен в сравнение с останалите доказателства, но все пак плюс…

Поаро хвърли бърз поглед на претъпканата малка дневна, в която се намираха.

Беше ли оръжието тук някъде из къщата? Затова ли Джо Бърч бе така неспокоен и затова ли се държеше така угоднически?

Поаро не знаеше. Поне така си мислеше, макар че нещо като че ли го караше да се съмнява…

Мина известно време, преди Поаро, който чакаше в приемната на господата Бредър и Скатъл да бъде въведен и в кабинета на господин Скатъл.

Скатъл беше жив, припрян и сърдечен човек.

— Добро утро. Добро утро. — Той потри ръце. — Какво мога да направя за вас?

Професионалният му поглед преценяваше Поаро, сякаш се опитваше да му намери полагаемото му се място, същевременно нанасяйки, така да се каже, поредица бележки по полето на въображаемия си бележник.

Чужденец. Добре облечен. Вероятно богат. Собственик на ресторант? Управител на хотел? От киното?

— Надявам се, че не отнемам от времето ви. Исках само да поговорим за бившия ви служител Джеймс Бентли.

Веждите на господин Скатъл подскочиха два сантиметра нагоре.

— Джеймс Бентли. Джеймс Бентли? — Той изстреля следващия въпрос: — За пресата ли?

— Не.

— И не сте от полицията?

— Не. Поне не от британската полиция.

— Не от британската, значи. — Господин Скатъл бързо задели това изречение настрана, сякаш за бъдеща справка. — За какво става въпрос?

Поаро, който педантично се стремеше към истината, отвърна:

— Започвам разследване по случая „Джеймс Бентли“. По молба на някои негови близки.

— Не знаех, че има близки. Във всеки случай той беше обявен за виновен и както знаете, беше осъден на смърт.

— Но не е екзекутиран.

— Докато човек живее, се надява, така ли? — Скатъл поклати глава. — Ще ви възразя. Уликите бяха силни. Кои са тези негови роднини?

— Мога само да ви кажа, че и двамата са много богати и имат власт. Невероятно богати.

— Изненадвате ме. — Господин Скатъл не можеше да не се поддаде. Думите „невероятно богати“ оказаха своя хипнотичен ефект. — Да, наистина ме изненадвате.

— Майката на Бентли, починалата госпожа Бентли — обясни Поаро, — е прекъснала напълно своите и на сина си връзки със семейството.

— Семейни вражди, а? Е, добре. А младият Бентли е без пукнат грош. Жалко, че тези роднини не са се притекли на помощ по-рано.

— Те едва сега са научили — обясни детективът. — Натовариха ме да дойда колкото се може по-скоро във вашата страна и да направя всичко възможно.

Господин Скатъл се облегна назад и като че ли поомекна още повече.