Агата Кристи - Смъртта на госпожа Макгинти

— Не ми е ясно какво ще можете да направите. Навярно ще пледирате, че е болен и не отговаря за действията си? Малко е късно да му се помогне, но ако можете да се доберете до някои от известните лекари… Е, аз съм далеч от тези неща.

Поаро се наведе напред.

— Мосю, Джеймс Бентли е работил при вас. Вие можете да ми разкажете за него.

— Твърде малко има за разказване. Твърде малко. Работеше като младши чиновник. Не мога да кажа нищо лошо за него. Изглеждаше съвършено благопристоен млад човек, доста съвестен. Но не знаеше как да заинтересува някой клиент с това, което му предлага. Дори и една сделка не бе в състояние да осъществи. Това не е добре за работа като нашата. Ако при нас дойде клиент с къща, която иска да продаде, ние сме за това, за да я продадем вместо него. А ако друг клиент иска да купи къща, ние трябва да му я намерим. Ако къщата е на усамотено място, без удобства, казваме, че неудобствата са временни и дори не споменаваме за липсата на водопровод! Ако пък къщата гледа право към някоя газова станция, тогава усилено хвалим великолепните условия и удобствата, а не споменаваме нищо за изгледа. Вкарай клиента си в нея, затова си тук! Има най-различни малки трикове. „Съветваме ви, госпожо, да сключите незабавно сделката. Един член на парламента страхотно харесва тази къща. Наистина е луд по нея. Отидете отново на мястото, още този следобед.“ И всеки път се хващат на това — член на парламента е винаги добра примамка. Не знам защо! Никой от тях не живее далеч от избирателния си окръг. Примамва самото звучене на думата. — Той внезапно се изсмя, като показа блестящите си изкуствени зъби. — Психология, това е то. Само психология.

Поаро подскочи при тази дума.

— Психология. Колко сте прав! Виждам, че умеете да преценявате хората.

— Не се оплаквам, не се оплаквам — скромно отвърна събеседникът му.

— В такъв случай аз отново ще ви попитам какво бе впечатлението ви от Бентли? Между нас казано, само между нас, мислите ли, че би могъл да убие старата жена?

Скатъл се втренчи в една точка.

— Разбира се.

— И също така от психологическа гледна точка смятате, че е вероятно той да го е извършил?

— Е, ако така поставим въпроса, всъщност не би могъл. Не мисля, че би имал куража. Вижте, щом питате, според мен той беше побъркан. Може да го наречем така. Беше малко нещо пернат в главата, а какво да кажем, ако е без работа и притиснат от обстоятелствата?

— Имахте ли специална причина за уволнението му?

Скатъл поклати глава:

— Лош период. Нямахме достатъчно работа. Съкратихме онзи, който беше най-некомпетентен. Това бе Бентли. Предполагам, че винаги най-некомпетентният би бил той. Дадох му добра препоръка и прочие. Въпреки това не успя да си намери друга работа. Липсваше му дух. Правеше лошо впечатление на хората.

„Винаги опираме до това — помисли си Поаро на излизане от кабинета. — Джеймс Бентли създавал лошо впечатление у хората.“ Детективът се утеши, като си припомни всички онези убийци, които бе познавал и които повечето хора намираха за очарователни.

— Извинете ме, имате ли нещо против, ако седна при вас и поговорим?

Поаро, настанил се на една малка масичка в „Синята котка“, вдигна стреснато поглед от менюто, което изучаваше. В „Синята котка“, с нейните дъбови мебели и калайдисани тигани, беше доста тъмно, но младата дама, която седна до детектива, ярко се открояваше на тъмния фон.

Тя имаше златиста коса и бе облечена в синьо-зелен костюм. Нещо повече, Еркюл Поаро съзнаваше, че я бе виждал някъде.

Тя продължи:

— Вижте, неволно чух някои неща от това, което казахте на господин Скатъл.

Поаро кимна. Даваше си сметка, че в кабинетите на Бредър и Скатъл се подслушват по-скоро за удобство, отколкото за разкриване на тайни. Това никак не го притесни, още повече че сам желаеше повече публичност.

— Вие пишехте на машина — отбеляза той. — Седяхте отдясно на задния прозорец.

Жената кимна. Зъбите й се бялнаха в успокояваща усмивка. Много здрава млада жена, с едра фигура, която срещна одобрението на Поаро. Около трийсет и три или трийсет и четири годишна, прецени той, по природа тъмнокоса, но кой ли се подчинява на природата?

— Става дума за господин Бентли — рече тя.

— Какво за господин Бентли?

— Той ще обжалва ли? Означава ли това, че има нови доказателства? О, толкова съм доволна. Не можех, просто не можех да повярвам, че го е извършил.

Поаро вдигна вежди.

— Значи вие не вярвате, че той го е извършил — изрече бавно.