Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Ще се радвам, ако мога да ви помогна — отвърна Джордж малко надуто.

Магдалин промълви:

— Разбира се!

Полковникът кимна към Сагдън и той започна:

— Става дума за тези телефонни разговори през нощта на престъплението. Казахте, че сте говорили с Уестрингъм, господин Лий, нали?

Джордж отвърна хладно:

— Да. Със секретаря на консерваторите в моя район. Можем да му се обадим и…

Сагдън вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Точно така, господин Лий. Не оспорваме това. Свързали са ви точно в 8.59 часа.

— Аз… не помня точния час.

— А! — заяви полицейският началник. — Но ние знаем! Винаги проверяваме такива неща. Проверяваме ги много внимателно. Свързали са ви в 8.59 и сте говорили до 9.04. Баща ви, господин Лий, е бил убит някъде към 9.15. Ще ви помоля още веднъж да ни обясните вашето движение.

— Но нали ви казах, че телефонирах!

— Не, господин Лий, не сте.

— Глупости! Сигурно сте направили грешка! Е, може току-що да съм спрял да говоря — струва ми се, че мислех да поръчам още един разговор и се питах дали… дали си струва разходите, когато чух шума горе.

— Едва ли сте се питали десет минути дали да се обадите или не.

Джордж почервеня и започна да фъфли:

— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, си въобразявате? Що за нахалство! Да не би да се съмнявате в думите ми? Да се съмнявате в думите на човек с моето положение? Аз… ъ-ъ-ъ… защо трябва да давам обяснения за всяка минута от времето си?

Сагдън отвърна с хладнокръвие, което възхити Поаро:

— Това е обичайната процедура.

Джордж се обърна гневно към полицейския префект:

— Полковник Джонсън! Как позволявате… как позволявате подобно безпрецедентно отношение?

Полицейският префект отвърна делово:

— Когато се отнася за убийство, господин Лий, тогава се задават въпроси, на които трябва да се отговаря.

— Но аз вече отговорих! Бях свършил с телефонния разговор и… ъ-ъ-ъ… мислех да поръчам още един.

— В тази стая ли бяхте, когато се вдигна тревогата на горния етаж?

— Да, тук. Да.

Джонсън се обърна към Магдалин:

— Доколкото помня, госпожо Лий, и вие заявихте, че сте телефонирали, когато се е вдигнала тревогата и че по това време сте били сама в тази стая?

Тя се обърка. Затаи дъх, погледна към Джордж, после към Сагдън, а най-накрая отправи умолителен поглед към полковник Джонсън.

— О, моля ви… Не зная… Не помня какво съм ви казала… Бях толкова разстроена…

Сагдън поясни:

— Така сме го записали.

Тя насочи цялата си ударна мощ към него — широко отворени и умоляващи очи, потрепващи устни, — но срещна хладнокръвния отпор на човек, който не се поддава на подобни атаки. Тогава промърмори:

— Аз… Разбира се, че телефонирах. Просто не съм сигурна за времето…

Съпругът й попита:

— Какво е това? Откъде си телефонирала? Не от тук.

Сагдън каза:

— Според мен, госпожо Лий, вие не сте телефонирали никъде. Тогава къде сте били и какво сте правили?

Магдалин се огледа объркано и избухна в сълзи:

— Джордж, не им позволявай да ме мъчат така! Знаеш, че когато ме плашат и ми задават въпроси, не си спомням нищо! Аз… не помня какво съм говорила тогава… беше толкова ужасно… аз бях разстроена… а те се държат така лошо с мен…

Скочи и побягна от стаята със сълзи на очи. Джордж също скочи на крака и извика:

— Какви ги говорите? Няма да позволя да плашите така жена ми! Тя е много чувствителна. Това е безобразие! Ще поставя въпроса за това поведение на полицията в парламента! Истинско безобразие!

Той напусна стаята и тръшна вратата зад себе си.

Сагдън се засмя, после каза:

— Сега вече им подпалихме чергата! Да видим какво ще стане!

Полковник Джонсън се намръщи:

— Чудна работа! Тук има нещо гнило. Трябва да получим от нея още показания.

Сагдън рече спокойно:

— Не се притеснявайте! Тя ще се върне след една-две минути. Просто трябва да измисли какво да каже. Нали така, мосю Поаро?

Детективът, който се беше унесъл в мисли, подскочи.

— Пардон?

— Казах, че ще се върне.

— Вероятно да, много е вероятно!

Сагдън се вторачи в него.

— Какво става с вас, господин Поаро? Да не сте видели призрак?

— Знаете ли, просто не съм сигурен дали не видях точно това.

Полковник Джонсън се обади нетърпеливо:

— Е, Сагдън, има ли още нещо?

Той отвърна:

— Опитахме се да установим реда на пристигането на всеки на мястото на престъплението. Доста ясно е какво се е случило. След убийството, когато предсмъртният вик на жертвата е вдигнал тревогата, убиецът се е измъкнал, заключил е вратата с клещи или нещо подобно и минута или две по-късно се е присъединил към останалите, които са се били втурнали към мястото на престъплението. За нещастие не е лесно да се провери кой кого е видял, защото в такъв момент спомените на хората не могат да бъдат много точни. Тресилиън твърди, че е видял Хари и Алфред Лий да пресичат преддверието откъм трапезарията и да хукват нагоре. Това ги изключва, но ние и без това не ги подозираме. Доколкото разбирам, госпожица Естравадос е пристигнала там късно — била е една от последните. Общото мнение е, че Фар, госпожа Джордж и госпожа Дейвид са били първи. Всеки от тях твърди, че е видял някого от останалите двама пред себе си. Това именно е трудното — човек не може да отдели лъжата от неясен спомен. Всички са бягали натам, но е трудно да се установи в какъв ред са пристигали.