Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— Защо тогава е охраната?

— Защото заплахите се увеличават и част от тях са достоверни. Не ми харесва да живея по този начин, но съм принудена да се примиря.

— А откъде идват тези достоверни заплахи?

— Няма смисъл да си губиш съня заради това. Ако получавах по един долар за всяка заплаха, досега да съм милионерка.

— Изпълнението на една от тях е достатъчно, Бет.

— Бъди спокойна, има кой да мисли за това.

— Вече са с един повече.

— Не! Ти трябва да мислиш за себе си !

— Бет…

— Казах вече! Ще мислиш за себе си!

— Добре — въздъхна Мейс. — Какъв избор имам?

— Никакъв.

— Не отговаряш на въпроса.

Бет се облегна назад, извади своето блекбъри и пръстите й ловко пробягаха по клавиатурата.

— Имаш присъда за неправомерно използване на огнестрелно оръжие и си освободена условно. Ясно е, че с това досие вече не можеш да бъдеш полицай.

— Но ти знаеш какво всъщност се случи — поклати глава Мейс. — Някой ме отвлече, натъпка ме с наркотици и ме принуди да участвам във въоръжени грабежи, докато не бях на себе си.

— Знам го, ти също. Но съдът установи друго.

— Защото съдията и съдебните заседатели бяха притиснати от прекалено усърден федерален прокурор, който имаше зъб и на двете ни.

— В момента този федерален прокурор ръководи окръжната прокуратура — тихо рече Бет.

— Какво?! — пребледня Мейс.

— Преди месец министърът на правосъдието назначи Мона Данфорт за временно изпълняващ длъжността федерален прокурор на окръг Колумбия.

— Федерален прокурор?! Като татко?!

— Точно така — отвърна с отвращение Бет.

— Назначена направо от министъра на правосъдието? Нали Сенатът трябва да утвърди предложенията на президента за тези длъжности?

— Министърът на правосъдието има право да я назначи временно, с мандат от сто и двайсет дни. Ако през това време президентът не посочи титуляр, който да бъде одобрен от Сената, същото право се възлага на окръжния съд. Проблемът е там, че министърът на правосъдието, президентът и членовете на въпросния съд харесват Мона. По тази причина тя е фаворит за длъжността откъдето и да го погледнеш. Очаквам президентът всеки момент да я предложи официално. А доколкото съм информирана, Сенатът ще я одобри с пълно единодушие.

— Не мога да повярвам, че тази жена управлява най-голямата окръжна прокуратура в страната! — поклати глава Мейс. — Не познавам по-неморална личност от нея!

— Но това изобщо не й пречи да тръби наляво-надясно, че си получила лека присъда заради връзките си. Има предвид мен, разбира се. А ако не бяхме успели да обжалваме присъдата ти, със сигурност щеше да тържествува.

— Именно тя е за затвора! Колко пъти си е затваряла очите пред манипулирани доказателства? Колко пъти е приемала лъжливи показания на хора, които лично е обработвала?

Бет прибра телефона в джоба си.

— Доказателства трябват, сестричке — въздъхна тя. — Слуховете и предположенията не вършат работа. Тя държи в джоба си всички, от които зависи служебната й кариера.

Мейс хвана главата си с две ръце и простена.

— Това сякаш е някакъв паралелен свят, в който Супермен въплъщава злото! Как бих могла да се откача от него?

— Никога няма да се откачиш. Просто трябва да откриеш друг начин, за да издържиш.

Мейс погледна сестра си през разперените си пръсти.

— Значи Мона и нейните изкуфели поддръжници оказват политически натиск върху теб, така ли? — попита тя.

— Мона никога не е била сред моите фенове.

— Приемам го за утвърдителен отговор.

— Но аз мога да се справя.

— Май ще е по-разумно, ако престанеш да търсиш онези, които ме натопиха.

— За кого ще е по-разумно? За бандитите или за Мона? На тях изобщо не им пука. Няма закон, който забранява на полицията да разследва престъпления. Ако имаме късмет да заковем мръсниците, досието ти ще бъде изчистено. Ще получиш официално извинение и ще бъдеш възстановена на работа.

— Извинение от кого? От Мона ли?

— Не разчитай на това.

— Добре де, нали говорим за избор?

— Не можеш да правиш нищо, свързано с достъп до секретна информация. А в този град това означава лишаване от много възможности, особено при сегашното състояние на трудовия пазар.

— Ако случайно се опитваш да ми повдигнеш духа, по-добре спри, преди да съм си пронизала сърцето с вилица — въздъхна Мейс. — И бездруго нямам право на пистолет, за да се гръмна!

— Искаше избор, нали? Точно това ти предлагам.

— Досега не чух никакъв избор. Чух само какво не мога да правя.