Дейвид Балдачи - Родени за ченгета

— Какво има?

Ченгето беше съвсем младо, с късо подстригана коса. Отдалеч личеше, че е новак.

Притискаш ги, докато клекнат и влязат в релсите.

Това бяха думите на някогашния й инструктор. Ветеран в службата, от онези, които наричаха „бавна композиция“, той гледаше да изкара смяната си максимално пасивно, а после да се прибере у дома цял и невредим. Подобно на повечето ченгета от онова време той не обичаше в патрулката му да има жени, а когато това беше неизбежно, им предлагаше няколко прости правила: не пипай радиостанцията, не искай да шофираш, не се оплаквай, когато се озовеш на някоя от така наречените „сбирки“. Последните се провеждаха най-често на някой паркинг, където се събираха по няколко патрулни коли едновременно. Там ченгетата почиваха, дремеха, слушаха музика или попълваха разни формуляри. Но най-важното правило за нейния инструктор беше кратко и ясно: затваряй си проклетата уста!

Мейс издържа това положение близо месец, след което я „изписаха“ с разрешение да патрулира сама. От този ден нататък използваше сигнала 10–99, който означаваше „полицай на самостоятелно дежурство“.

— Доколкото ми е известно, вие сте сестрата на шефката.

— Така е — кратко отвърна тя. Нямаше никакво желание да се впуска в подробности.

— Били сте в затвора?

— И това е вярно. Имаш ли още лични въпроси, или тези са ти достатъчни?

— Просто съм любопитен — промърмори младежът и отстъпи крачка назад.

— Любопитен си значи — ледено процеди тя. — А мога ли да попитам защо млад жребец като теб си губи времето да охранява някаква бариера? Би трябвало да гониш престъпниците и да ги арестуваш, а после да даваш показания пред съда. Така ще спестиш пари за нов телевизор или за някое бижу за гаджето ти.

— Ясно ми е — кимна младежът. — Ще кажеш ли на шефката две добри думи за мен?

— В това отношение тя няма нужда от помощта ми. Харесва ли ти да си ченге?

— Само докато си намеря някаква по-свястна работа.

Мейс усети стягането на коремните си мускули. Тя би дала всичко, за да си върне синята униформа.

Хлапакът смъкна фуражката си и се ухили, вероятно като прелюдия към някоя глупава свалка.

— Приеми един съвет от мен — ледено процеди тя. — Никога не си махай шапката по време на дежурство!

— Защо? — попита онзи и фуражката замръзна в ръцете му.

— По същата причина, поради която не го правиш, когато гониш престъпник. Ръката ти ще бъде заета с нещо ненужно, което ще ти попречи да извадиш навреме оръжието си, новобранец такъв!

След тези думи Мейс включи на скорост, даде газ и рязко освободи съединителя. Задното колело поднесе и едва не настъпи краката на смаяния полицай, който бързо отскочи назад. В следващия миг мотоциклетът изчезна с рев през отворената врата на гаража.

Сестра й я чакаше в кухнята, облечена в безупречно изгладена униформа. На масата пред нея лежеше купчина документи.

— Домашно ли си носиш? — попита Мейс.

— Всекидневната сводка, докладът на отдел „Убийства“, изрезки от вестниците, план за оперативката — отвърна Бет. — Нормалните неща.

— Четирите звезди ти отиват — огледа я с критичен поглед Мейс, докато Слепеца душеше краката й, а тя го чешеше зад ушите.

— Как беше разходката? — попита Бет.

— Не толкова вдъхновяваща, колкото очаквах.

— Надявах се , че ще ме разочароваш и няма да отскочиш до 6Д.

— Съжалявам, че не съм те разочаровала — отвърна Мейс, стана да си налее кафе и отново се настани на масата. — Срещнах Еди Майнър.

— Кого?

— Един дребен измамник. Той ми съобщи, че миналата седмица твоите хора са били там и са задавали въпроси, които имат отношение към делото ми.

— И какво от това? — вдигна глава Бет, отмествайки папката.

— Продължаваш да работиш по него, така ли?

— Работя по всички дела, които са приключили, без правосъдието да възтържествува.

— Според Еди действията ти ще раздразнят някои високопоставени личности.

— Стига! Нима вярваш на някакъв дребен крадец, който бистри политиката на Вашингтон?

— Значи въпросът е политически?

— Явно съм забравила, че имаш навика да приемаш думите буквално.

— Това ли е причината за допълнителната охрана отвън?

— Какво искаш да кажеш?

— Че са те взели на мушка, защото продължаваш да ровиш случая.

— Ако сред важните личности в този град съществува мнение, че прекалявам в търсенето на истината по твоя случай, те едва ли ще заповядат удар срещу мен. Има много други начини да ме смажат.