Патриша Корнуел - Крадци на лица

— Кари иска да идеш да я видиш. В „Кърби“.

Лицето му беше напрегнато.

— Това е в неин стил.

Посочи писмото.

— Тя излиза отново на сцената. Знаех си, че ще стане така. — Говореше, но си личеше, че е изморен.

— Какво иска да каже с тази „тъмна светлина“? — запитах го аз и станах, защото не можех да седя нито минута повече.

— Кръв. — Изглеждаше сигурен. — Когато си намушкала Голт в бедрото с ножа, си прерязала бедрената му артерия, кръвта му е изтекла и е умрял. А може и влакът да го е довършил. Темпъл Голт.

Той отново свали очилата си. Не искаше да покаже, че е развълнуван.

— Докато Кари Гретхен съществува, и той ще ни се привижда. Злите близнаци — добави той.

Всъщност, те не бяха близнаци, но си бяха изрусили косите, а после си бяха обръснали главите до кожа. Бяха слаби като хлапетата преди пубертета, облечени еднакво като хермафродити, когато ги видях последния път в Ню Йорк. Бяха вършили убийства заедно, докато заловихме него на улица Бауъри 5 5 Бауъри — улица в Ню Йорк, известна с евтините си магазини и хотели. — Б.пр. . Не бях имала никакво намерение да го докосвам, да го виждам или да разменям дори една дума с него, защото задачата ми в този живот не беше да сплашвам престъпниците или да извършвам убийства. Но Голт така си го пожела. Той го предизвика, защото да умре от моята ръка, значеше да ме обвърже със себе си завинаги. Не можех да се отърва от образа на Темпъл Голт, макар че бе умрял преди пет години. В паметта ми се бяха запечатали кървавите парчета, останали от него, разпръснати по просветващите стоманени релси, и пропълзелите от тъмните сенки плъхове, дошли да излочат кръвта му.

В кошмарите си виждах студените му сини очи, чиито ириси се бяха пръснали като молекули, и чувах тътена на влаковете, чиито фарове приличаха на кръгли луни. Няколко години, след като бях убила Голт, избягвах да аутопсирам загинали при железопътни злополуки, понеже като главен следовател по смъртните случаи на съдебномедицинския отдел във Вирджиния, можех да възлагам аутопсиите на заместниците си и точно това правех. Дори и сега не мога да гледам скалпелите за дисекции със същите очи на лекар заради техните студени стоманени остриета, защото той ме бе предизвикал да забия точно такова острие в него и го бях направила. Виждах го сред тълпите от безпътни мъже и жени, които ми заприличваха на него, а нощем спях по-близо до пистолетите си.

— Бентън, защо не вземеш един душ, а после ще говорим по-надълго за нашите планове през седмицата? — попитах го аз, за да прогоня спомените, които бяха непоносими за мен. — Да останем няколко дни сами, да четем и да се разхождаме край брега, е точно това, от което се нуждаеш. Ти много обичаш да караш колело и може би ще е добре за теб да го правиш.

— Трябва да уведомим Луси — каза той и също стана. — Макар че Кари е затворена в момента, тя ще създаде още неприятности, в които ще намеси и Луси. Това обещава в писмото си до теб.

Той излезе от кухнята.

— Колко още неприятности може да създаде човек като нея? — извиках аз след него.

Сълзи напираха в гърлото ми.

— Ще намеси и племенницата ти в съдебния процес — отвърна той. — И ще бъде разгласено пред обществеността като сензационна новина в „Ню Йорк Таймс“, компрометиращата информация ще излезе и в „Асошиейтед Прес“, а от „Ентъртейнмънт Тунайт“ — и по целия свят. „Агентка на ФБР е била лесбийка и любовница на душевноболна серийна убийца.“

— Луси напусна ФБР заради всички техни предразсъдъци, лъжи и загриженост как да изглеждат пред очите на света. Нищо друго не могат да направят, за да съсипят напълно душата й.

— Кей, тук става въпрос за нещо повече от ФБР — каза той.

Изглеждаше разтревожен.

— Бентън, не започвай пак… — Не можах да се доизкажа.

Той се облегна на портала на хола. Бях запалила камината, защото температурата беше само петнадесет градуса този ден. Той не обичаше да говоря така, а и не искаше някой да наднича в тази тъмна страна на неговата душа. Не желаеше да си представя злонамерените деяния, които Кари би могла да извърши, и, разбира се, безпокоеше се за мен. Щяха да ме призоват да свидетелствам, когато се стигне до произнасяне на присъдата по делото срещу Кари Гретхен, защото бях леля на Луси. Предполагах, че е възможно моята благонадеждност като свидетелка и показанията ми да бъдат поставени под съмнение, а репутацията ми — съсипана.

— Да излезем някъде тази вечер — каза Уесли с мил глас. — Къде би искала да отидем? В „Ла Петит“? Или на бира и скара при „Бени“?