Патриша Корнуел - Крадци на лица

Но макар че това не ми хареса особено, беше време да се заловим за работа.

— Предполагам, че още не са намерили някой труп — казах аз и започнах да си записвам данните.

— Не са, по дяволите! Но тази работа ще ти достави удоволствие.

Спрях да пиша и оставих писалката върху листа със заявките.

— Марино, била е опожарена само една къща. Дори да подозират, че е умишлен палеж и произшествието е тежко, не разбирам защо Националния отряд за бързо реагиране се интересува от него.

— Собственикът е търгувал с уиски и автомати, да не говорим и за това, че е купувал и продавал расови коне — отговори Марино.

— Чудесно — промърморих аз.

— Е, да, но е кошмарно. Началникът на пожарната ще ти се обади довечера. А ти по-добре си стегни багажа, защото хеликоптерът ще дойде да ни вземе, преди да се зазори. Зле са подбрали времето, както винаги, и мисля, че трябва да се простиш с отпуската си.

Смятахме да тръгнем същата вечер с Бентън за Хилтън Хед и да прекараме една седмица край океана. Тази година почти не ни беше оставало време да бъдем заедно. Бяхме преуморени и изнервени. Не посмях да го погледна, като затворих телефона.

— Съжалявам — казах само. — Сигурна съм, че вече си се досетил. Станал е някакъв инцидент.

Поколебах се, като видях, че той не вдига очи и продължава да дешифрира писмото на Кари.

— Трябва да тръгна за там най-късно утре сутринта. Вероятно ще мога да се върна при теб към средата на седмицата — додадох аз.

Той не ме слушаше.

— Моля те, разбери ме.

Преструваше се, че не ме чува, но знаех, че е много разочарован.

— Нали ти работи и по двете следствия за нарязаните на части трупове? — запита той, докато четеше. — Телата, нарязани на парчета в Ирландия и тук. „Отрязани с трион кости“. А тя си е мечтала в това време за Луси и е мастурбирала. Изпитвала е оргазъм под завивките по няколко пъти на вечер. Поне така предполагам. — Погледът му се насочи към края на писмото и като че ли каза на себе си: — Тя казва, че те — Кари и Луси, са все още любовници — продължи той. — С думата „ние“ се опитва да се разграничи от случилото се. Иска да каже, че не присъства, като върши престъпленията си. Някой друг ги прави. Личност с много лица. Предвидимо и банално оправдание на душевноболна. А аз я мислех за много по-оригинална.

— Тя е напълно годна да бъде изправена пред съда — отговорих аз и нова вълна от гняв се разля по тялото ми.

— Но го знаем само ние с теб. — Той отпи глътка минерална вода от пластмасовата бутилка. — Откъде е измислила това Луси Муси?

Една капка се стече по брадичката му и той я изтри с опакото на ръката си.

— Това е галеното име, с което наричах Луси още като беше в детската градина. После тя не искаше да й казвам вече така. Но понякога все още се изпускам и я наричам по този начин. — Аз направих пауза и си я представих каквато беше по онова време.

— Тогава предполагам, че тя е казала на Кари галеното си име.

— Е, да. Знаем, че по онова време Луси доверяваше много неща на Кари.

— Тя беше първата любов на Луси. А всички знаем, че първа любов не се забравя, колкото и несполучлива да е.

— Повечето хора не избират една откачена за първа любов — казах аз. Още не можех да повярвам, че моята племенница Луси беше направила такова нещо.

— Ние сме психопатите, Кей — отвърна той, като че никога не бях чувала това му твърдение. — Някой привлекателен интелигентен човек седи до теб в самолета, зад теб на опашка, среща те зад кулисите, включва се към твоя Интернет. Братя, сестри, съученици, синове, дъщери, любовници. Приличат на теб и на мен. Луси не е имала късмет. Не беше лика-прилика с Кари Гретхен.

В задния двор бяха поникнали прекалено много детелини, но пролетта беше необичайно студена и чудесна за розите ми. Те се накланяха и полюляваха при всеки полъх на вятъра, а повехналите им венчелистчета се ронеха по земята. А в това време Бентън — пенсионираният началник от отдела, който анализираше поведението на престъпниците, продължаваше да говори:

— Кари иска снимки на Голт. От мястото на произшествието и от аутопсията. Ако й ги занесеш, в замяна щяла да ти съобщи подробности от полза за следствието — съдебномедицински бисери, които вероятно си пропуснала да видиш. Такива, които могат да помогнат на обвинението, когато делото иде в съда следващия месец. По този начин иска да каже, че е възможно да си пропуснала нещо, а то може да е свързано с Луси.

Очилата му за четене бяха оставени до него върху подложката на чинията и той понечи да си ги сложи.