Патриша Корнуел - Крадци на лица

Гласът му стана по-язвителен, думите му по-отсечени. Очите му горяха от омраза, когато накрая вдигна очи към мен.

— Кари Гретхен ти се подиграва, „голяма шефке“. И на ФБР — тоест на мен — продължи той.

— ФБР и ФИБ (тоест лъжеца) — промърморих аз и ако случаят не беше такъв, щях да го сметна за смешно.

Уесли стана и метна кърпата на рамото си.

— Да кажем, че е тя — заговорих аз отново.

— Тя е! — Той изобщо не се съмняваше.

— Добре. В такъв случай тук има нещо повече от подигравка, Бентън.

— Разбира се. Тя ни напомня да не забравяме, че с Луси са били любовници, нещо, което обществеността не знае „още“ — каза той. — Напълно е ясно, че Кари Гретхен не се е отказала да съсипва живота на хората.

Не можех да понасям дори да чувам името й и бях вбесена — тя като че ли и сега, в момента, беше в къщата ми в Уест Енд, седеше с нас на закуска и тровеше въздуха с отвратителното си, зло присъствие. Представях си нейната високомерна усмивка, светещите й очи и се чудех как ли изглежда след пет години зад решетките, след като е била в съприкосновение с луди престъпници. Но Кари не беше луда. И никога не е била. Тя беше душевноболна, психопат, агресивна личност без никаква съвест.

Погледнах навън към полюляващите се на вятъра японски явори в двора и ниската каменна ограда, която почти не ме скриваше от погледите на съседите. Телефонът внезапно иззвъня. Не ми се щеше да го вдигна.

— Доктор Скарпета — казах в слушалката и видях как очите на Бентън се насочват отново надолу по страницата, изписана с червени букви.

— Здравей — прозвуча гласът на Питър Марино по телефона. — Аз съм.

Той беше капитан в полицейското управление на Ричмънд, а аз го познавах достатъчно добре, за да позная веднага гласа му. Събрах сили и се приготвих да чуя още лоши новини.

— Какво има? — попитах.

— Избухнал е пожар в една коневъдна ферма в Уорънтън. Сигурно си чула по новините — каза той. — Конюшни с коне за почти двадесет хиляди долара и къщата. Опустошено е и дворното място от около осемстотин и петдесет квадратни метра. Всичко е изгоряло до основи. От Отряда за борба с тероризма и пожарите са се обадили на Националния отряд за бързо реагиране.

Стори ми се, че в думите му има нещо неясно.

— Марино, защо се обаждаш на мен за пожара? Нали Западна Вирджиния не е в твоя район.

— В моя е — каза той.

Кухнята ми се стори малка и задушна, докато чаках да ми каже останалото.

— Току-що са се обадили.

— Имайки предвид нас?

— Позна. Твоя и моя милост. Викат ни утре рано сутринта.

Службата за борба с незаконната търговия с алкохол, цигари и огнестрелни оръжия беше създадена, когато бяха започнали да палят църкви и офиси, да правят бомбени атентати или да предизвикват аварии, при които Националния отряд за бързо реагиране имаше правни пълномощия. Аз и Марино не бяхме в този отряд, но не беше необичайно те и други полицейски служби да ни викат, когато имат нужда. През последните години бях участвала в разследванията на бомбените атентати в Световния търговски център и в Оклахома Сити, както и при следствието за самолетната злополука на TWA 3 3 TWA — самолетната компания „Транс-Уърлд“. — Б.пр. , полет 800. Бях помагала и за идентифицирането на труповете след самоубийствата на хората от сектата „Клонка Давидова“ в Уейко и за аутопсиите на телата на убитите след атентата на Юнабомбър 4 4 Юнабомбър — неизвестен терорист, направил много бомбени атентати в научни институти, заловен наскоро. — Б.пр. . Знаех от печалния си опит, че от Националния отряд за бързо реагиране ме включваха в такива случаи само когато има умрели, а щом викаха и Марино, значи подозираха, че може да има и убийство.

— Колко са? — Посегнах към тестето със закачените с кламер фишове за повиквания.

— Не е важно колко са, докторе, а „кой е“. Собственикът на фермата е големият медиен магнат Кенет Спаркс, „единственият и неповторимият“. Но за момента не изглежда да го е извършил той.

— О, господи! — промълвих аз и пред очите ми притъмня. — Можем ли да бъдем сигурни?

— Не знам, той е изчезнал.

— Ще ми обясниш ли защо ми го казваш едва сега?

Почувствах, че кипвам от яд и едва се сдържах да не си го излея на него, тъй като за всички починали от неестествена смърт в щата Вирджиния разследванията правех аз. Не беше работа на Марино да ме уведомява за този инцидент и бях вбесена на моя отдел в Северна Вирджиния, че не са ми се обадили вкъщи.

— Не се сърди на твоите доктори във Феърфакс — каза Марино, който като че прочете мислите ми. — От окръга Фокиер помолили Националния отряд за бързо реагиране да поемем случая тук, затова стана така.