Патриша Корнуел - Крадци на лица

Очите ми се напълниха със сълзи. Гледах със замъглен поглед как Луси проверява дали капачето на резервоара е добре завинтено. После започна да отвързва перките на ротора. Макгъвърн ми подаде книжна кърпичка и ми стисна нежно ръката.

— Ти свърши чудесна работа, Кей. Ако не беше стигнала до това, което откри, нямаше да можем да впишем нищо в заповедта за обиск. Нямаше дори да ни дадат такава и тогава докъде щяхме да я докараме? Вярно, че още не сме ги заловили, но поне знаем „кои“ са. И ще ги намерим.

— Намерихме това, което те искаха да открием.

Луси беше свършила проверката на хеликоптера и ме гледаше.

— Мисля, че трябва вече да тръгваме — казах на Макгъвърн. — Благодаря ти. — Хванах ръката й и я стиснах. — Грижи се за Луси — помолих я аз.

— Мисля, че тя може чудесно да се грижи за себе си.

Слязох от колата и се обърнах още веднъж да й махна за сбогом. Отворих люка на кабината откъм страната на помощник-пилота, качих се, седнах на седалката и закопчах предпазния колан. Луси извади от мрежата на вратата списъка с нещата за проверка преди полет и започна да ги изрежда едно по едно. Включи уредите, нагласи електрическите прекъсвачи на нулево положение, провери дали скоростният лост е дръпнат надолу, а регулаторът за горивото е отворен. Сърцето ми не можеше да влезе в нормалния си ритъм. Едва дишах.

Излетяхме и закръжихме, като следяхме посоката на вятъра. Макгъвърн ни наблюдаваше, докато се издигахме нагоре и прикриваше с ръка очите си от слънцето. Луси ми подаде една топографска карта и ми напомни, че трябва да й помагам при пилотирането. Тя се издигна на известна височина и се свърза с контролната диспечерска служба.

— Кулата в Уилмингтън, тук хеликоптер две-едно-девет „Сиера Браво“.

— Кажете, хеликоптер две-едно, тук кулата в Уилмингтън.

— Искам разрешение за излитане от спортното игрище на университета в посока директно към военната база. Край.

— Свържете се с кулата, като наберете височина. Разрешавам да излетите от сегашното място. Поддържайте връзка с мен и докладвайте, като кацнете.

— Две „Сиера Браво“, прието.

После Луси ми предаде по микрофона: „Ще поддържаме курс три-три-нула. Твоята задача като се издигнем, е да съгласуваш жирокомпаса с другия компас и да ми помагаш с картата на местността“.

Тя се издигна на височина сто петдесет и два метра. От кулата пак ни се обадиха.

— Неидентифициран летящ обект. Височината му е деветдесет и два метра.

— Тук две „Сиера Браво“. Оглеждам наоколо. Няма отговор от него.

— Неидентифициран летателен апарат на три километра и двеста на югоизток от летището. Легитимирайте се — предаваха от кулата до всички, които можеха да я чуят.

Никой не ни отговори.

— Неидентифициран летателен апарат във въздушното пространство на Уилмингтън, уведомете ни кои сте — повтаряха от кулата.

Луси първа видя летящия обект точно зад нас под хоризонта, което значеше, че е на по-малка височина от нашата.

— Викам кулата в Уилмингтън — каза тя в ефира. — Тук хеликоптер две „Сиера Браво“. Виждам нисколетящ обект. Ще спазвам дистанция.

— Нещо не е наред — каза Луси и се завъртя да погледне назад.

В началото се появи едно петно, което летеше след нас, точно по нашия курс. То постепенно ни настигаше. Когато машината наближи, видяхме, че е бяла. Накрая се оказа, че е хеликоптер „Швайцър“. Слънцето се отразяваше от стъклата му. Сърцето ми подскочи от уплаха.

— Луси! — извиках аз.

— Вече го видях — каза тя и изведнъж се ядоса. — По дяволите, не мога да повярвам!

Тя стисна лоста за издигане и ние се насочихме право нагоре. „Швайцър“-ът поддържаше същата височина като нашата, но се приближаваше по-бързо, защото докато се издигахме нагоре, скоростта ни бе паднала. Луси раздвижи лоста за промяна на посоката. „Швайцър“-ът ни настигаше. Насочи се към дясната ни страна, където седеше Луси. Тя включи микрофона.

— Викам кулата! Неидентифициран летателен обект предприема агресивни действия — докладва тя. — Ще маневрирам, за да го избягна. Свържете се с местните полицейски власти. Пилотът на неидентифицирания летателен апарат е известен, въоръжен и опасен беглец. Ще се отдалечим от застроените райони и ще се опитаме да го отклоним към водата.

— Прието, хеликоптер. Ще се свържа с местните власти.

После от кулата превключиха на безопасна надземна честота.

— Внимание, до всички, които летят в момента. Тук кулата в Уилмингтън. Въздушното летателно пространство е затворено за всички, които се канят да кацат. Всички коли на земята да спрат, където са. Повтарям: въздушното летателно пространство е затворено за всички, които се канят да кацат. Всички, които летят, да се свържат незабавно с контролната диспечерска служба на Уилмингтън на честоти: „Виктор сто тридесет и пет и седемдесет и пет или Юниформ триста четиридесет и три и девет“. Повтарям отново: всички, които летят, да се свържат незабавно с контролната диспечерска служба в Уилмингтън на честоти „Виктор сто тридесет и пет и седемдесет и пет или Юниформ триста четиридесет и три и девет“. Хеликоптер две „Сиера Браво“, поддържайте тази честота.