Патриша Корнуел - Крадци на лица

Отидох по-близо до нея и погледнах през рамото й, докато тя разчиташе съобщенията, които Кари беше изпращала на Нютън Джойс, чието ужасяващо кодово име беше „Кожаря“, и съобщенията, които той й бе изпращал. На десети май бе написал:

„Открих я. Връзка за милиони. Как ти звучи голям медиен магнат? Бива ли ме?“

На следващия ден Кари му бе отговорила:

„Да, добре. Искам го. В такъв случай, помогни ми да излетя оттук, човеко-птица. Можеш да ми го покажеш по-късно. Искам да погледна в безжизнените му очи и да видя.“

— Господи! — промълвих аз. — Тя е искала той да убие Спаркс във Вирджиния и да го направи по такъв начин, че моето присъствие да бъде сигурно.

Луси търсеше още известия и натискаше нетърпеливо стрелката на компютъра за слизане по редовете надолу.

— Значи случайно е попаднал на Клер Роули при пробни снимки и тя се е превърнала в стръвта. Отличната примамка заради предишната й връзка със Спаркс — продължих аз. — Джойс и Клер са отишли във фермата, но той не е бил там. Така Спаркс се е спасил. Джойс е убил и обезобразил Клер, после е подпалил къщата. — Спрях да говоря и продължих да чета някои стари съобщения. — И ето че сега ние сме тук.

— Тук сме, защото тя е искала така — каза Луси. — Трябвало е да видим всичко това. — Тя натискаше гневно клавишите. — Не разбираш ли?

Обърна се и ме погледна.

— Подмамила ни е тук, за да можем да видим всичко това — каза тя.

Фрезмашината изведнъж изщрака силно и стоманения катинар се счупи. Вратата на хладилната камера се отвори.

— Господи, дяволите да го вземат! — извика Марино. — Кучи син!

На най-горната решетка в камерата имаше две голи глави на манекени — една мъжка и една женска, с безизразни лица, изцапани с черна, засъхнала кръв. Те са били използвани за калъпи на лицата, които Джойс е крадял. Всяко от тях е било поставяно върху манекена и после дълбоко замразявано, за да придобие вида на трофей. Джойс беше увил маските си като във филмите на ужасите в трипластови найлонови хладилни пликове с надписи, като веществени доказателства, с номера на убитите, адресите и датите.

Последната беше най-отгоре и аз автоматично я взех. Сърцето ми се разтуптя толкова силно, че за момент ми притъмня пред очите. Разтреперих се. Не виждах нищо. Макгъвърн ми помогна да седна на един стол. Луси остана да седи пред бюрото.

— Някой да донесе вода! — извика Макгъвърн. — Успокой се, Кей. Хайде, успокой се.

Бях вторачила очи в хладилната камера с нейната широко отворена врата и купчината найлонови пликове, в които бе ясно, че имаше плът и кръв. Марино се разхождаше из гаража и току прокарваше пръсти през редките си коси. Цветът на лицето му беше такъв, като че всеки момент може да получи удар. Луси незабелязано беше излязла.

— Къде е? — попитах с пресъхнала уста аз.

— Отиде да донесе аптечката за първа помощ — отговори Макгъвърн с тих глас. — Ти стой спокойно, опитай се да се отпуснеш, а ние ще те изведем оттук. Не е нужно да гледаш всичко това.

Но аз вече го бяха видяла. Бях зърнала безизразното лице, безформената уста и носа, на който липсваше вътрешната кост. Бях видяла оранжево обагрената плът, която искреше от леда. Датата на хладилния плик беше осемнадесети юни, мястото — Филаделфия. Това ми се наби на очи, докато гледах, а после беше твърде късно да отвърна поглед.

— Те са идвали тук — промълвих аз. Помъчих се да стана. Главата ми да се проясни малко. — Стояли са тук остатъчно дълго, за да подготвят всичко.

— Проклетият му кучи син! — повтаряше Марино. — Проклет, гаден кучи син!

Той нескопосано бършеше очи с юмруци, крачейки нагоре-надолу като луд. Луси се появи. Беше бледа, с изцъклени очи. Племенницата ми изглеждаше все едно всеки момент ще се строполи на пода.

— Макгъвърн вика Коръл.

— Тук Коръл — обади се глас по радиостанцията.

— Елате всички тук.

— Прието.

— Викам нашите специалисти от съдебната медицина — каза детектив Скрогинс.

И той беше стъписан, но не толкова, колкото нас. За него това не беше лична драма. Той никога не бе чувал за Бентън Уесли. Скрогинс старателно преглеждаше пликовете от хладилната камера, мърдайки устни, докато ги броеше.

— Свети боже! — промърмори слисано. — Тук има двадесет и седем от тези неща.

— С дати и адреси — додадох аз, като събрах сили да отида при него.

Започнахме да ги разглеждаме заедно.

— Лондон, хиляда деветстотин осемдесет и първа година. Ливърпул, хиляда деветстотин осемдесет и трета година. Дъблин, хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година и още един, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единадесет. Всичко единадесет убити от Ирландия през хиляда деветстотин осемдесет и седма година. Изглежда, че тогава е започнал усилено да се занимава с това — каза Скрогинс и се разтрепери така, както става с хората, когато са на път да изпаднат в истерична криза.