Патриша Корнуел - Крадци на лица

— За какво да го уличат? — попитах аз.

— Че контролира пациентите си по начин, който не е много пристоен.

— Има сексуални връзки с тях ли?

— Никога не съм се натъквала на доказателства за това. По-скоро е свързано с психиката, а беше съвсем ясно, че той владее изцяло мислите на Клер. Беше станала напълно зависима от него. — Тя щракна с пръсти. — Още след първата им среща. Тя идваше тук и през цялото време говореше само за него. Затова ми се струва много странно, че е отишла да види Спаркс. Аз наистина сметнах, че е преодоляла вече чувствата си към него и сега е увлечена по Нютън. Честно казано, мисля, че беше готова да направи всичко, което Нютън й нареди.

— Възможно ли е той да й е внушил да отиде да види Спаркс? По терапевтични причини, за да скъса окончателно с него?

Бут се усмихна горчиво.

— Той може да й е внушил да отиде да го види, но се съмнявам, че е било с цел да й помогне. Неприятно ми е да ви кажа, но ако отиването й там е било по идея на Нютън, най-вероятно е било нещо подвеждащо.

— Интересува ме как двамата са се свързали? — попита Марино, като се наклони напред в лежащия стол. — Предполагам, че някой й го е препоръчал.

— О, не! Срещнали се на някакви пробни снимки.

— Сигурна ли сте? — попитах аз и кръвта ми застина във вените.

— Той е влюбен във всичко, свързано с Холивуд, и беше успял по някакъв тарикатски начин да се включи в екипите на филмовите продуценти за снимките на фотомодели. Както знаете, студиото „Скрийн Джемс“ е тук в града, а втората специалност на Клер в университета беше киноизкуство. Мечтата й бе да стане актриса. И бога ми, тя наистина беше красива. От това, което ми каза, разбрах, че работи като модел на плажа. Доколкото си спомням, за някакво списание, свързано със сърфинг. А тогава той е бил в екипа на продуцента, по-точно работел като оператор. Явно, че се е специализирал в това.

— Казахте, че често заминавал и се връщал — каза Марино. — Може би има и други жилища, така ли?

— Наистина не знам нищо повече за него — отговори тя.

Един час след това полицейското управление в Уилмингтън получи заповед да обискира жилището на Нютън Джойс в старинния квартал, на няколко карета по реката. Неговата бяла, облицована с дъски къща беше едноетажна, с фронтонен двукрил покрив и покрита веранда отпред, в дъното на тиха улица редом до други занемарени къщи в стил деветнадесети век, също с покрити тераси и веранди.

Огромни магнолии хвърляха тъмни сенки в двора му и само ивици слаба светлина се промъкваше през тях, а във въздуха гъмжеше от насекоми. Макгъвърн се присъедини към нас и зачакахме под наклонения навес на задната веранда, докато един от детективите използва полицейската си палка, за да счупи стъклото на вратата. После пъхна ръка и я отвори.

Марино, Макгъвърн и детективът Скрогинс влязоха първи с пистолети, готови за стрелба. Аз вървях плътно след тях без оръжие, настръхнала от това страховито място, което Джойс бе наричал свой дом. Влязохме в малка всекидневна, пригодена за чакалня на пациентите. Вътре имаше овехтяло, старо канапе във викториански стил, тапицирано с червен плюш, и маса с мраморен плот. В средата й бе поставена лампа с млечнобял абажур и малка масичка с разхвърляни по нея списания отпреди няколко месеца. През един портал се влизаше в кабинет, който изглеждаше дори още по-странен.

Жълтите грапави стени от чамово дърво бяха почти изцяло покрити със снимки в рамки на модели и актьори в различни пози. Имаше буквално стотина такива снимки. Може би самият Джойс ги бе снимал. Не можех да си представя как някой пациент ще споделя проблемите си сред толкова много красиви тела и лица. Върху бюрото на Джойс имаше листа за записки, вместо бележник календар, разни книжа и телефон. Докато Скрогинс прослушваше съобщенията на телефонния секретар, аз започнах да оглеждам дали няма да открия нещо повече.

Върху библиотечните етажерки се виждаха класически произведения с овехтели платнени и кожени подвързии, които бяха толкова прашни, че едва ли бяха отваряни от години. Имаше и разнебитено кожено канапе; вероятно за пациенти, и малка масичка, на която бе поставена чаша с вода. Тя беше почти празна и изцапана по ръба с бледорозово червило. Точно срещу канапето стоеше махагоново кресло, подобно на трон, с висока облегалка и сложна дърворезба. Чух, че Марино и Макгъвърн претърсват другите стаи, докато от телефонния секретар се чуваха някакви гласове. Скрогинс прослуша всички съобщения, записани след вечерта на пети юни или по-точно в деня преди смъртта на Клер. Пациенти се бяха обаждали за консултации. Някакъв представител на пътна агенция беше оставил съобщение за два билета до Париж.