Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

— Я върви по дяволите — казах аз и тръгнах към вратата.

— Чакай… Къде отиваш?

— Вкъщи. Повдига ми се от теб. Дойдох да ти благодаря за колата, а пък ти бухтиш като бухал.

Аркаша се търкулна към мен като питка.

— Ладенце, кой е бил в апартамента ти?

— Да не си откачил? — облещих очи аз.

— Вчера се отбих там. Навсякъде има празни бутилки от шампанско, мирише на цигари.

— Направих женско парти.

— Лъжеш. Виждам, че лъжеш. Усещам, че… Прищяло ти се е нещо младичко, нали?

— Прищяло ми се е, прищяло ми се е — въздъхнах аз и се загледах през прозореца. — Ти, досаднико, да беше казал „мерси“, че толкова години живея с теб и нито веднъж не съм ти изневерила. Ще извикаш дявола и ще започна да мъкна в апартамента когото ми падне.

— Ще те помъкна аз тебе… — започна Аркаша, но не можа да довърши мисълта си, защото някой влезе в стаята и каза:

— Здрасти, тате.

Обръщението „тате“ беше толкова забавно, че аз се извърнах с любопитство и застинах с отворена уста: на прага стоеше Дима.

— Здрасти — измърморих и се усмихнах. Дима се облещи.

— Влизай, сине — засуети се Аркаша, погледна ме и избоботи недоволно: — Разкарай се оттук.

Изнизах се от кабинета. В главата ми всичко се обърка. Дима беше син на Аркаша… Ама и аз съм една… Можех да се поинтересувам каква е фамилията на любимия ми, пък и за всичко останало. Ситуацията не ми хареса. Ами какво щеше да стане, ако от глупост Дима разкажеше всичко на баща си? Сбогом, парички.

Хвърлих един поглед към Лома. Той продължаваше да седи на бара и замечтано да разглежда тавана. Струваше си за всеки случай да му дам аванс. Отидох до бара и седнах до него.

— Старчето настроение ли няма? — попита Лома.

— Няма. А кой е този, който влезе при него?

— Дима ли? Синът му. Доскоро се гнусеше от баща си и не искаше да го знае, а сега току търчи насам. Явно има нужда от таткото. И Аркаша започна да му налива ум и разум в тавата. Нали са династия. А пък аз вчера бях на театър.

— Боже мой. И как попадна там?

— Исках да видя мъжа ти. Интересно ми беше. Мъжът ти е красавец.

— Аха. Същински Ален Делон.

— Тоя не го познавам. Явно не е от нашите.

— Явно, Ломе, явно.

— Пак ли ми се подиграваш? — пропя Гена.

— Подигравам ти се. — Аз мушнах ръка под сакото му. Лома се ухили, очите му станаха влажни и похотливи. Той ме придърпа между коленете си и ми прошепна:

— Да не си полудяла? Ще ни видят.

— Няма никой.

Лома ме придърпа още по-близо към себе си и разгорещено ми зашепна:

— Ела у нас, чуваш ли? Нали знаеш колко много те желая. Само като те зърна, и ми се ще да завия. За какво ти е този пръч, кажи де? Такъв кеф ще ти направя…

— Аха — изсумтях аз, — нали сам каза, че Аркаша ще ти откъсне главата.

— Да върви по дяволите.

Както си говорихме за вълка… Аркаша се изтърколи от кабинета като по поръчка, а след него излезе и Дима, плъзна поглед по мен и изчезна зад вратата. Аркаша заситни към нас.

— Пак ли се гушкате…

— Говорим си — подхилна се Лома.

— Виждам как си говорите.

Аз се взирах в кръглата му физиономия, опитвайки се да отгатна дали Дима му беше казал нещо за нас или не? На нея нямаше нищо друго, освен обичайното изражение на миловидна глупост.

— Кой е този? Да не би наистина да ти е син? — попитах аз.

Аркаша се начумери.

— Значи вече му хвърли око, котарано. Засърбя те задникът.

— Ти не можеш да имаш такъв син. На кого се е метнал? Такъв висок, хубав.

— Сигурно на баща си се е метнал — изсумтя Лома и веднага добави: — Пошегувах се де…

— Лома е прав — измяуках аз, — сигурно скъпата ти половинка преди двадесет и пет години ти е сложила рога.

— Не закачай сина ми — каза страховито Аркаша, като в същото време изглеждаше много забавно. Лома изпръхтя и се извърна, а аз попремигнах няколко пъти, погледнах го глуповато и нежно му казах:

— Синът ти, Аркаша, е хубавец и прилича на теб. Имате нещо общо, наистина. В очите, нали така, Ломе?

— Точно така. И в косата. — Лома изгрухтя радостно и погледна към Аркаша, а пък той погледна към мен.

— Не се задявай със сина ми, чуваш ли? Сериозно ти говоря. Той е младо момче, кръвта му кипи, а ти така завърташ глави с твоя задник, че чак целият ресторант се тресе. И изобщо защо се домъкна, да не би да съм те викал?

— Не си. А сега и да ме повикаш, няма да дойда. — Направих свирепа физиономия и тръгнах към изхода. Аркаша ме догони чак там.

— Ладенце, извинявай! Кривоокия ми скъса нервите, ти се гушкаш с Лома, Дима те видя и ми стана неудобно от сина ми. Би могла да се държиш малко по-скромно. Защо трябва постоянно да си вдигаш полата, кажи де? Той обича майка си, а ти… Влачиш се точно като мартенска котка. Не е прилично.